Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

той скита по земи далечни. От техните интриги вечни омръзна ми и съм решен Тристан да отмъсти за мен. [3200]         Щом чува тя това признание, за миг обзема я желание открито да му отговори, ала не смее да го стори. [3204] Разсъдъкът й я предпазва: не бива всичко да му казва. И тя мълви: „О, небеса, и тука стават чудеса, [3208] щом кралят е обзет от яд към подлеците в тоз палат.“         А после с Марк споделя: — Чух, че носи се за мен лош слух. [3212] Да ме погубят ли целят? Дано се в ада провалят, щом все ме карат да треперя! В теб само мога да намеря [3216] подкрепа. — Да, кралице, има между бароните ми трима, които са предубедени и срещу теб са настървени. [3220] — Защо? — Защото те държат да чуят дворът и градът от теб надлежно обяснение за стореното прегрешение [3224] с Тристан. — А ако го направя? — Аз предполагам, че тогава… — Сир, ще го сторя — Но кога? Защо не още днес? Сега? [3228] — За толкова къс срок не мога. — Достатъчен е. — Сир, за Бога, разчитам на съвет от вас. Та те на мира нито час [3232] не ме оставят! Аз не знам какви мотиви да им дам. Ако пред цялата страна отхвърля своята вина, [3236] ще минат дни и с настървение те пак ще искат обяснение. Кралю, та в целия палат аз нямам ни един познат, [3240] на който мога да разчитам. Кого да моля за защита? Надявам се, кралю, все пак да мога да узная как [3244] от тази трудност да изляза, пък кой каквото ще да казва. И да застана пред закона, и клетва да им дам съм склонна, [3248] аз всичко мога да направя… Те нека само срок поставят. Ала в уречения ден ще дойде крал Артур при мен [3252] със свитата си. Щом и тях аз убедя, че нямам грях, клеветниците ми тогава ще се натъкнат на разправа [3256] с присъстващите там барони от Корнуел и от Саксония. Пристигнат ли Артур, Жирфле, Говен и сенешалът Ке, [3260] и сто най-предани васали, те биха всекиму предали каква е истината, даже да трябва с меч да се докаже. [3264]         Кралю, държа пред чужденците клеветниците и лъжците от Корнуел да се явят. Да бъде известѐн градът, [3268] че на уречената дата ще трябва бедни и богати да са на Бялата поляна. Ако на твоята покана [3272] не могат да се отзоват, тогава нека ги лишат от туй, което притежават. А лично аз не се съмнявам, [3276] че крал Артур, щом вест получи от мен, каквото да се случи, ще дойде. Знам предаността му.         След тези думи кралят само [3280] й заявил: — Ти имаш право. Веднага се разпространява вест, че събитията щели да станат в срок от две недели. [3284] И до бароните тя стига и задоволство се надига в душите им… Но те не знаят какъв ще бъде всъщност краят. [3288]         И както искала, тъй става: кралицата не закъснява чрез Перинис и до Тристан да прати вест за своя план: [3292] — Кажи му с колко много мъка аз преживявам таз разлъка с увереност, че само той с любов предишния покой [3296] ще ми възвърне пак в душата. Той бил е на височината при моста с дървения свод край блатото при Кални брод. [3300] Настъпи ли денят уречен, като прокажен преоблечен, Тристан да иде и застане там (в близост с Бялата поляна), [3304] в едната си ръка с тояжка, а пък във другата със чашка, за да събира милостиня. Той ще получи от мнозина [3308] монети сребърни и златни