Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
той скита по земи далечни.
От техните интриги вечни
омръзна ми и съм решен
Тристан да отмъсти за мен. [3200]
Щом чува тя това признание,
за миг обзема я желание
открито да му отговори,
ала не смее да го стори. [3204]
Разсъдъкът й я предпазва:
не бива всичко да му казва.
И тя мълви: „О, небеса,
и тука стават чудеса, [3208]
щом кралят е обзет от яд
към подлеците в тоз палат.“
А после с Марк споделя: — Чух,
че носи се за мен лош слух. [3212]
Да ме погубят ли целят?
Дано се в ада провалят,
щом все ме карат да треперя!
В теб само мога да намеря [3216]
подкрепа. — Да, кралице, има
между бароните ми трима,
които са предубедени
и срещу теб са настървени. [3220]
— Защо? — Защото те държат
да чуят дворът и градът
от теб надлежно обяснение
за стореното прегрешение [3224]
с Тристан. — А ако го направя?
— Аз предполагам, че тогава…
— Сир, ще го сторя — Но кога?
Защо не още днес? Сега? [3228]
— За толкова къс срок не мога.
— Достатъчен е. — Сир, за Бога,
разчитам на съвет от вас.
Та те на мира нито час [3232]
не ме оставят! Аз не знам
какви мотиви да им дам.
Ако пред цялата страна
отхвърля своята вина, [3236]
ще минат дни и с настървение
те пак ще искат обяснение.
Кралю, та в целия палат
аз нямам ни един познат, [3240]
на който мога да разчитам.
Кого да моля за защита?
Надявам се, кралю, все пак
да мога да узная как [3244]
от тази трудност да изляза,
пък кой каквото ще да казва.
И да застана пред закона,
и клетва да им дам съм склонна, [3248]
аз всичко мога да направя…
Те нека само срок поставят.
Ала в уречения ден
ще дойде крал Артур при мен [3252]
със свитата си. Щом и тях
аз убедя, че нямам грях,
клеветниците ми тогава
ще се натъкнат на разправа [3256]
с присъстващите там барони
от Корнуел и от Саксония.
Пристигнат ли Артур, Жирфле,
Говен и сенешалът Ке, [3260]
и сто най-предани васали,
те биха всекиму предали
каква е истината, даже
да трябва с меч да се докаже. [3264]
Кралю, държа пред чужденците
клеветниците и лъжците
от Корнуел да се явят.
Да бъде известѐн градът, [3268]
че на уречената дата
ще трябва бедни и богати
да са на Бялата поляна.
Ако на твоята покана [3272]
не могат да се отзоват,
тогава нека ги лишат
от туй, което притежават.
А лично аз не се съмнявам, [3276]
че крал Артур, щом вест получи
от мен, каквото да се случи,
ще дойде. Знам предаността му.
След тези думи кралят само [3280]
й заявил: — Ти имаш право.
Веднага се разпространява
вест, че събитията щели
да станат в срок от две недели. [3284]
И до бароните тя стига
и задоволство се надига
в душите им… Но те не знаят
какъв ще бъде всъщност краят. [3288]
И както искала, тъй става:
кралицата не закъснява
чрез Перинис и до Тристан
да прати вест за своя план: [3292]
— Кажи му с колко много мъка
аз преживявам таз разлъка
с увереност, че само той
с любов предишния покой [3296]
ще ми възвърне пак в душата.
Той бил е на височината
при моста с дървения свод
край блатото при Кални брод. [3300]
Настъпи ли денят уречен,
като прокажен преоблечен,
Тристан да иде и застане
там (в близост с Бялата поляна), [3304]
в едната си ръка с тояжка,
а пък във другата със чашка,
за да събира милостиня.
Той ще получи от мнозина [3308]
монети сребърни и златни
Перейти на страницу: