![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Когато четях като малък за сторъките великани в гръцката митология, си мислех, че описанието им е крайно преувеличено. Знаех, че са съществували, разбира се, но сто ръце… Сега обаче виждах какво се е имало предвид. Ръцете на съществото бяха навсякъде — човешки, космати или пипалести. То откъсваше парчета от замъка и ги трошеше между пръстите си.
Но това в никакъв случай не беше по-страшно от момента, в който то заговори в унисон с всичките си сто глави.
— Най-накрая Елпида е пленена! Най-накрая съм свободен! — а сетне той се разсмя — влудяващ звук, идващ едновременно от сто усти.
Елпида ли каза? Нима легендата бе вярна и това беше демонът, победен от Надеждата преди хиляди години? Нямах много време за разсъждения по въпроса. Драконът излезе от гривната ми. Изви се и се засили към стоглавия демон. Беше буквално всмукан от страшилището. Както се беше случило с джина в гората преди два дни.
Останах напълно беззащитен.
Демонът продължи да говори:
— Нищожество! Нищо не можеш да ми сториш. Елпида е пленена и ще остане в тялото на това момиче, без да може да ми стори каквото и да било.
Погледнах към Лили. Тя трепереше. Бледа светлина струеше от нея.
Демонът започна да се приближава и да руши замъка по пътя си. Слугите му се разбягаха.
— А теб ще убия пред очите й, бавно и мъчително!
Великанът ме улови с четири от ръцете си за четирите ми крайника и ме вдигна над земята. Усетих ужасна болка. Обърнах се към Лили за сбогом.
И видях как тя забива кама в сърцето си.
След това всичко се случи толкова бързо. Лили се сгърчи и падна на земята, а светлината, която се беше вляла в нея преди малко, започна да се излива и да се материализира, докато не прие формата на малко момиченце, реещо се във въздуха. Сетне усетих отпускане на хватката на демона. Паднах на земята. Момичето от светлина нападна сторъкия. Той изкрещя гръмогласно и се строполи на земята. От светлината момичето създаде дълга верига, с която започна да оковава изчадието. Десетки ръце се опитваха да достигнат врата на детето и да го прекършат. Но то бе твърде бързо, летейки над великана и овързвайки ръцете му с тежките окови. Накрая демонът бе безпомощен. Лъчистото създание направи жест с ръце и във въздуха се появи трепкащ портал към друго място. То вдигна с една ръка огромния великан, сякаш изобщо не тежеше, и го запрати през портала, който се затвори след него.
Отидох до Лили и хванах безжизнените й ръце. Заплаках. Бях пристигнал твърде късно. Лили се пожертва, за да спаси света от демона.
Момичето от светлина дойде над тялото на Лили и се зарея във въздуха.
— Моля те, помогни й! — извиках през сълзи.
Момичето продължи да се рее и ме погледна.
— Няма ли никаква надежда? — попитах. И осъзнах нелепостта на думите си. Та аз говорех на самата Надежда, Елпида.
— Винаги има надежда. — Почувствах гласа й вътре в себе си, стоплящ и успокоителен. Всяка болка в тялото ми изчезна. Затворих очи и заспах.
— Майкъл, Майкъл, събуди се! Добре ли си?
Отворих очи. Над мен се беше надвесила Лили. Тя се наведе и ме целуна.
— Лили? Ти си жива?
Прегърнах я силно и я разцелувах. Бях изпълнен с радост. Най-сетне всичко беше свършило. Изправих се и се огледах. Намирахме се в руините на стария замък, а от Елпида, демона или слугите му нямаше и следа. Побързахме да се махнем от там и след половин час бяхме в града. Там сякаш никой не бе разбрал за случилото се отвъд хълма.
Погледнах Елпида. Слънцето залязваше. Градът бе окъпан в златисти отблясъци, а уличните лампи една по една светваха. Улиците бяха изпълнени с глъчката на десетки хора, които се прибираха от работа или излизаха да се разведрят навън. В Елпида цареше приятна вечерна атмосфера. А този път настоях да изпратя Лили до дома й.
Донко Найденов
Битката за Дурикс
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се виждаше разрухата — полусринати здания, превърнати в бордеи, разбит неравен каменен път, криволичещ покрай постройките. Далеч над всичко, видим дори и отвън, се издигаше Дворецът на Питолия — този дворец, който до преди четири години принадлежеше на него и който бе изгубен в битката със злото.