![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Седна на един камък, остави меча на земята и въздъхна. Тялото все още го болеше от многобройните рани, получени след онази изтощителна битка, макар и болката да бе далеч по-слаба от преди четири години, когато се намираше пред прага на смъртта. В онзи ден, в който всички, дори и злата Питолия, го мислеха за мъртъв, той бе измъкнат и излекуван от приятеля си Котерис, славещ се като един от най-добрите лечители тук.
Уктарис седеше на камъка, а мислите за бунта преди четири години все повече превземаха ума му. По онова време той беше Краля на Дурикс и единствен в града, притежаващ Силата. Уктарис, винаги стремял се към Бог и към доброто, знаеше, че именно Бог му бе дал тази Сила, с която да върви напред. Той се бе постарал чрез Нея да извоюва всичко прекрасно, случило се на града за петте години, през които беше начело. Хората бяха доволни от управлението му, уважаваха го, обичаха го, защото беше млад, справедлив, амбициозен. Вярваха в Бог и тази вяра ги правеше по-добри. Съзнаваха, че Уктарис е Божи пратеник и се гордееха с него.
Докато не се появи красивата Питолия…
Тя също притежаваше Сила, но нейната беше зловеща, пагубна. Твърдеше, че Сатаната е неин покровител и искаше да поведе хората към Злото.
И в един мрачен ден Питолия пожела да се бие срещу непобеждавания до тогава Уктарис, за да заеме мястото му на трона.
Той беше роден в Дурикс и цялото си детство бе прекарал тук. Семейството му беше бедно — баща му работеше като разносвач в пекарна за хляб, а майка му събираше сметта на пазара. Уктарис беше ученолюбиво момче, но поради липсата на пари бе принуден да напусне училище още на дванадесет години и да търси препитание.
До седемнадесетата си годишнина се трудеше като чирак при един майстор занаятчия, който произвеждаше делви и бурета за вино. Именно на тази възраст разбра, че в него има огромна сила.
Бог му пращаше послания и той съумяваше да ги разгадае. Чувстваше около себе си аура, която можеше да дарява само радости. Успяваше да успокои многобройните си приятели, ако те бяха в лошо настроение, винаги даваше съвети и вземаше правилните решения. А Силата му стана обществено достояние, когато в един мразовит ден на пазара, пред очите на множество хора, наби с лекота четирима от най-здравите мъже в града, защото те бяха нападнали момче, което, според думите им, блъснало жената на единия. Така постепенно славата на младия Уктарис се разнесе из целия град.
Може би главната причина той да застане начело на града, бе войната с Минига — голям град с боеспособни и вражески настроени жители, отстоящ се на десетина километра от Дурикс. Когато Минига обяви война на Дурикс, за да го завземе, всички жители бяха изпаднали в паника. Но по време на нападението, при щурма на крепостта, Уктарис използва огромна сила — всички жители и до днес разказват как от ръцете му изригнали и се понесли светлини и урагани, които отблъснали цялата армия на Минига. И така, благодарение на него, Дурикс успя да отстои свободата си.
След войната Уктарис стана пръв помощник на Краля Луций, а когато Кралят умря, той наследи трона.
По време на дуела с Питолия почти всички жители, с изключение на неколцина предатели и шестимата подчинени на Питолия, подкрепяха Уктарис и вярваха в неговата победа. Уви — през смразяващата битка сякаш се бяха събрали най-свирепите сили на земята. Огньове и урагани се премятаха като чудовища. Накрая красивата Питолия взе надмощие и успя да пребори яростната съпротива на Уктарис.
И по този начин тя стана Кралица на Дурикс.
Уктарис вече знаеше, че тя е пратеничка на Краля на Минига — зловещия Отул, който все още не можеше да прежали загубата от войната. Знаеше също, че жителите на онзи град са издигнали в култ Сатаната и посредством войни и окупации искат да разпространят Злото далеч отвъд тяхна крепост.
Властолюбивата Питолия си бе послужила с измама. Бе използвала забранените Крифове — малки, но мощни магически оръжия, хвърлящи огньове — и го бе нападнала с тях в гръб. Уктарис не беше подготвен за тази неприятна изненада и не успя да се противопостави на последвалите от нейна страна силни удари. Той, за съжаление на всички присъстващи жители на мирния град Дурикс, падна сломен върху твърдата каменна настилка. Чу как тя казва: „Изхвърлете трупа в дерето, дивите животни ще го изядат“; и няколко ръце повлякоха тялото му, докато той изпадаше в безсъзнание.