Адвокат за милиони [bg]

Той седеше като онемял.

— Е? — Тя го погледна в очите. — Искаш ли да се включиш в разговора?

— Мисля, че трябва да се оженим — накрая каза той.

— Майната ти — отвърна тя, стана от дивана и отиде в кухнята.

— Това „да“ ли е или „не“?

— Ама ти май наистина не разбираш. Не сме в петдесетте години и ние с теб не сме Ози и Хариет. Аз не съм някоя изпаднала в беда девойка, а ти не си ми задължен с нищо. Дори не знаеш дали искам да запазя бебето или не.

— Искаш ли?

— Разбира се, че искам, задник такъв.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че не знам дали искам да се омъжвам. Никога не съм си се представяла в тази роля. А и определено не искам да се омъжвам за човек, който ми е предложил брак само защото съм забременяла и си мисли, че е длъжен да го направи.

— Че кой е казал нещо за задължение? — повиши тон Козловски, макар и да не можеше да се състезава с нейните децибели. — Аз те обичам и ти ме обичаш — или поне ми се струва, че ме обичаш, когато не те хванат бесните. Ти си бременна с моето дете. Извинявай, но за мен това са едни доста добри причини да се оженим. — Той стана и отиде до прозореца.

— Не ми пука какво е редно и какво не.

— Не е въпросът в това. Просто аз съм си такъв. — Той се обърна и я погледна. — Нямам нищо против да продължим с връзката си като преди. Всичко е добре, когато сме само двамата. Но като се добави и дете, тогава, да, искам да се оженим. Искам детето ми да има истински, женени родители.

— Родителите са истински, независимо дали са женени или не.

— Страхотно, но за другите хора. Не и за мен. Не и за нас. Аз те обичам и бих искал да живеем заедно женени дори и без деца. Но ако ще имаме дете, тогава искам да сме женени.

— Последно какво е? Искаш да сме женени, имаш нужда да сме женени или е редно да сме женени? Кое от трите?

— За Бога! Не знам! — извика той с почервеняло лице. — Нямам навика да правя подробен разбор на всяка моя мисъл! Ти ми кажи кой е верният отговор и аз ще се съглася с теб!

Двамата се гледаха напрегнато няколко секунди.

— Искаш да сме женени — отвърна Лиса.

— Добре, значи искам да сме женени.

— Добре. — Тя отново седна на дивана.

— Хубаво. — Той отиде при нея. Двамата останаха така в продължение на няколко минути. После той взе бирата и отпи.

— Значи ще си имаме бебе — каза, без да поглежда към нея.

— И ще се оженим — добави тя.

— Аз ще съм на седемдесет и няколко години, когато детето завърши колеж — отбеляза той с равен глас.

— Ако очакваш от мен да облека бяла рокля с дантели и воал и да дефилирам в църква, тогава по-добре забрави — отвърна тя.

— На седемдесет и няколко — повтори той и отново отпи от бирата.

Тя го изгледа изпитателно. После се протегна и нежно го хвана за ръката.