Прах [bg]

— Знаеш, че той трябва да проникне в мозъците им — казва Марино, като изсипва пълната с кал лопата встрани и едва не уцелва Бентън, който минава през портата, без да каже и дума.

Мълчалив е. В подобни моменти прилича на странен гений, асоциален и несимпатичен. Не е необичайно за него да се мотае на местопрестъпление в продължение на часове и да не говори с никого. И макар винаги да е бил много уважаван, не всички го харесват. Често не го разбират. Повечето хора го възприемат по абсолютно погрешен начин. Наричат го студен и странен. Предполагат, че човек с подобен самоконтрол и сдържаност не реагира емоционално на злото, с което се сблъсква. Приемат, че не ми дава нищо, от което се нуждая.

Наблюдавам го как напуска паркинга и потегля към улица „Васар“ и сребристото общежитие.

— Трябва да погледне с техните очи и да се престори, че той го извършва.

Марино се ухилва презрително и продължава да обяснява неща, за които не знае много.

Бентън не само прониква в мозъка на жестокия престъпник. Много по-лошо е. Влиза във връзка с най-черното в душата му, потъва в зловещата тъмнина, която му позволява да се свърже с плячката си и да я победи в кошмарната й игра. Често, когато се прибира у дома след седмици работа по някой кошмарен случай, той е толкова изтощен, че се разболява физически. Взима по няколко душа на ден. Почти не яде и пие. Не ме докосва.

След няколко неспокойни безсънни нощи се оправя, а аз сготвям нещо съблазнително, обикновено сицилианско, придружено от бутилка бургундско вино, и после си лягаме. Бентън пропъжда чудовищата отчаяно и агресивно със свирепо любене. Не сме такива, за каквито ни мислят повечето хора. Не сме резервирани пуритани и никога не се изморяваме един от друг.

Сега наблюдавам как съпругът ми върви по тротоара пред Симънс Хол. Влиза в паркинга му, където се замотава сред колите на студентите и прави снимки с телефона си. Зад общежитието оглежда железопътните линии, преди да ги пресече и да тръгне в открит район от кал и разбит бетон, претъпкан с ремаркета, багери и временни брезентови заслони.

Отправя се към черен пикап, паркиран близо до контейнер за боклук, пълен със строителни отпадъци. Наднича през прозорците на пикапа и в откритата му каросерия, сякаш е получил някаква специална информация. И това си е така в известна степен. Той е ръководен от мозъка си и от подсъзнателните си мисли, които го движат леко като компютърни програми.

Отива до яркожълт булдозер, кляка до задната му челюст и поглежда към мен в мига, когато телефонът ми звънва.