![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Клара чакаше.
— Защитила си интересите си. Творчеството си. Изоставила си я. И тя те е намразила заради това.
— Тогава защо е дошла чак дотук? — попита художничката. — Не съм я виждала повече от двайсет години. Защо се е върнала? Какво е искала?
Мирна поклати глава. Не изказа на глас подозренията си. Според нея имаше само една причина Лилиан да се върне.
За да провали най-важния ден на Клара.
И го бе сторила. Само че не по начина, по който си го бе представяла.
Което, разбира се, неизбежно водеше до следващия въпрос. Кой бе планирал всичко това?
— Може ли да ти кажа нещо? — изрече книжарката.
Приятелката й изкриви лице в гримаса.
— Мразя да ме питат така. Очаквам да последва нещо ужасно. Какво има?
— Надеждата пребивава сред съвременните майстори.
— Не бях права — заяви Клара, едновременно объркана и облекчена. — Не е ужасно, а просто глупост. Това да не е нова игра? Може ли да се включа? Креслото от тапети често е крави. Или… — Изгледа Мирна подозрително. — да не си пушила пак от кафтана си? Знам, че според повечето хора конопът не е наркотик, но все пак се зачудих.
— Заради изкуството на Клара Мороу радостта отново е на мода.
— Аха, ясно, говорим си безсмислици — рече художничката. — Малко прилича на разговорите с Рут, само че без шибаните ругатни.
Мирна се усмихна.
— Знаеш ли откъде са тези цитати?
— Нима са цитати? — изненада се Клара.
Книжарката кимна и се загледа в купчината мокри вмирисани вестници. Клара проследи погледа на приятелката си и се ококори. Мирна стана и се качи по стълбите, за да вземе от горния етаж своите екземпляри от същите вестници. Чисти и сухи.
Гостенката се протегна, но ръцете й трепереха толкова силно, че домакинята трябваше да намери страниците със съответните рубрики.
Рут, нарисувана като Дева Мария, гледаше сърдито от първата страница на приложението за култура на "Ню Йорк Таймс". Над портрета се мъдреше една-единствена дума — "Възкръснала". Подзаглавието гласеше: "Надеждата пребивава сред съвременните майстори".
Художничката захвърли притурката и грабна страниците с рецензии на лондонския "Таймс". Начело се открояваше снимка на счетоводителката на Мао, направена по време на вернисажа. Отдолу пишеше: "Заради изкуството на Клара Мороу радостта отново е на мода".
— Възхваляват те, Клара! — грееше Мирна с толкова широка усмивка, че устата я болеше.
Гостенката пусна вестника и погледна приятелката си. Същата, която й бе шепнала в тишината.
Изправи се.
"Възкръснала" — помисли си. Възкръснала.
И прегърна Мирна.
Питър Мороу седеше в ателието си. Криеше се от звъна на телефона.
Зън. Зън. Зън.
Прибрал се бе у дома след обяда, като се надяваше на малко спокойствие и тишина. Клара бе взела вестниците и бе тръгнала нанякъде — вероятно да се усамоти и да ги прочете. Така че Питър нямаше представа как са се изказали критиците. Но откакто бе прекрачил прага на къщата, телефонът не бе спрял да звъни. Всички обаждания бяха от хора, които искаха да поздравят Клара.
Уредниците от Музея на съвременното изкуство бяха оставили въодушевени съобщения, в които говореха за рецензиите и за скока в продажбата на билети. Ванеса Дестин Браун от лондонската галерия "Тейт" също се бе записала на гласовата поща — благодареше за празненството и поздравяваше Клара. Питаше дали случайно може да се видят, за да поговорят за бъдеща изложба.
На Клара.
Накрая Питър бе оставил телефона да звъни и се бе спрял пред отворената врата на ателието, където твореше съпругата му. Виждаше няколко кукли на конци от времето, когато жена му възнамеряваше да ги изобрази на серия от картини.
— Може би ще са твърде политизирани — бе казала Клара.
— Може би — съгласил се бе Питър, макар че "политизирани" не бе думата, която би използвал.
Виждаше и "Вагините воини", струпани в ъгъла. Изоставени след поредната изложба, която се бе оказала пълен провал.
— Може би са изпреварили времето си — бе предположила Клара.
— Може би — съгласил се бе Питър. Но "изпреварили времето си" не беше фразата, с която би ги описал.
А когато съпругата му бе започнала да рисува "Трите грации" и бе поканила трите възрастни приятелки да й позират, бе изпитал съжаление към онези жени. Казал си бе, че Клара постъпва егоистично, като кара стариците да станат модели на картина, която никога няма да види бял свят.