Само един поглед [bg]

И ги погледна победоносно. Грейс възкликна: „Охо!“ — и изръкопляска, но не умееше да се вживява в игрите като Джак. След което ги целуна за лека нощ и се върна долу. С Кора наченаха току-що отворената бутилка. Джак й липсваше. Не беше изминало и едно денонощие, откакто го нямаше — а много пъти се беше случвало да заминава по работа за доста по-дълго време, — и къщата някак пустееше по безвъзвратен начин.

Продължиха да пийват вино. Грейс си мислеше за децата. Мислеше си вече и за възможен по-нататъшен живот без Джак. Това без съмнение щеше да е голямо крушение за нея, но как ще опази децата от болката? А те вече явно чувстваха, че нещо не е наред.

Грейс се загледа в семейните фотографии по стената. Кора се приближи до нея.

— Той е свестен човек.

— Да — промълви Грейс.

— Добре ли си?

— Май пийнах повечко.

— Недостатъчно, ако питаш мен. Къде те води господин Гангстер?

— На един християнски рок концерт.

— Доста оригинално.

— Това е дълга история.

— Цялата съм слух.

Но Грейс поклати глава. Не й се говореше за Джими Екс. Хрумна й нещо, което я накара да се замисли.

— Какво? — попита Кора.

— Може би Джак е звънял не само веднъж.

— Имаш предвид: освен на сестра си?

— Да.

Кора кимна.

— Имате ли разплащателна сметка в мрежата?

— Ползваме „Америка онлайн“.

— Не, говоря за телефонна сметка. Към коя компания сте?

— „Каскейд“.

И те седнаха пред компютъра на Джак. Кора разкърши пръсти и зачатка по клавиатурата. Влезе в сайта на „Каскейд“. Грейс й подаде необходимата информация — адрес, номер на социалната осигуровка, кредитна карта. „Каскейд“ изпрати електронно потвърждение за открита разплащателна сметка.

— Готово — каза Кора.

— Нищо не разбрах.

— Ето, открих ти разплащателна сметка онлайн. Сега вече ще можеш да проверяваш и да плащаш телефонната ви сметка по интернет.

Грейс надникна през рамото й:

— А това е сметката за последния месец.

— Да.

— Но в нея не може да фигурират обаждания от последните дни. Дай да видим дали се е обаждал на сестра си преди това — и погледът й мина по извлечението за телефонните разговори.

Липсваха непознати номера, включително и този на сестра му.

— Кой плаща сметките? — попита Кора.

— Повечето пъти Джак.

— И получавате телефонната си сметка вкъщи?

— Да.

— Ти поглеждаш ли я?

— Разбира се.

Кора замислено поклати глава.

— Джак има клетъчен телефон, нали?

— Разбира се.

— А неговата сметка?

— Какво неговата сметка?

— Поглеждаш ли я?

— Не, тя си е негова.

Кора се усмихна.