Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Градината на Рама [bg]
Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градината на Рама [bg]

Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно… Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб. „РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“… В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 214
Перейти на страницу:

Ние с Кати гледахме втрещени. Октопаякът вдигна едно от пипалата си, посочи монитора и повтори широката морава вълна. Миг по-късно тя бе последвана от дъгата в същата последователност на цветовете.

— Той ни казва нещо, мами — промълви Кати.

— Права си. Но нямам представа какво.

Стори ни се, че октопаякът остана неподвижен цяла вечност. После започна да се придвижва назад към входа. Едно протегнато пипало ни правеше знаци да го последваме. Вече нямаше цветни ивици. Уловени за ръце, ние с Кати тръгнахме предпазливо след него. Тя се заоглежда и едва тогава забеляза снимките по стените.

— Виж, мамо, виж, те са ни снимали!

Изшътках й и казах да внимава с октопаяка. Той навлезе в тунела и се отправи към вертикалната галерия с шиповете и към подземните проходи. Точно това ни трябваше. Грабнах Кати, наредих й да се държи здраво за мен и се втурнах напред колкото ми сили държат. Краката ми почти не докосваха пода. Най-сетне отново се озовахме на склона и се върнахме в Ню Йорк.

Когато видя Кати жива и здрава, Майкъл изпадна в лудо веселие, макар че и той като мен бе доста разтревожен от факта, че по стените и таваните на нашето жилище има скрити камери. Не успях да се накарам на Кати, че е излязла сама, така както си го заслужаваше — изпитвах прекалено силно облекчение, че изобщо я намерих. Кати разказа на Симон, че е преживяла „страхотно приключение“ и че октопаякът бил „мил“. Такъв е светът на децата.

4 февруари, 2209

Върхът на радостта! Открихме Ричард! Той все още е жив! На ръба, защото е в дълбока кома и има висока температура, но все пак е жив.

Кати и Симон го откриха тази сутрин да лежи на не повече от петдесетина метра от отвора към нашата пещера. Ние трите бяхме решили да поиграем на сокър на площада и тъкмо се готвехме да излезем от пещерата, когато Майкъл ме извика за нещо. Казах на момичетата да ме почакат до входа. Няколко минути по-късно те двете се разпищяха и аз си помислих, че се е случило нещо ужасно. Втурнах се нагоре по стълбите и веднага видях проснатото тяло на Ричард в далечината. Отначало се уплаших, че е мъртъв, но докторът в мен заговори. Веднага започнах да търся признаци на живот. Докато го преглеждах, момичетата висяха над главата ми. Особено Кати. Непрекъснато повтаряше:

— Нали татко е жив! О, мамо, направи така, че татко да се оправи!

Веднага щом установих, че Ричард е в кома, Майкъл и Симон ми помогнаха да го свалим долу. Инжектирах му комплект биометрични проби и оттогава насам следя резултатите.

Съблякохме го и му направих основен преглед. По тялото му открих някои драскотини и охлузвания, които не бях забелязала преди, но това можеше да се очаква. Кръвната му картина беше неочаквано нормална — при температура от четиридесет градуса можеше да има отклонения в броя на левкоцитите.

Когато огледахме по-обстойно дрехите му, с изненада открихме в джоба на якето Шекспировите роботи Принц Хал и Фалсгаф, които бяха изчезнали преди девет години в загадъчния свят под галерията с шиповете, в пещерата на октопаяците. Явно Ричард е намерил някакъв начин да убеди октосите да му върнат играчките.

От седем часа седя край Ричард. Почти цяла сутрин тук бяха й останалите членове на нашето малко семейство, но през последния час ние с Ричард сме сами. Безкрайни минути погледът ми поглъщаше лицето му, а ръцете ми блуждаеха по врата, раменете и гърба му. Докосването до него събуди море от спомени и очите ми често се изпълваха със сълзи. Вече бяха загубила надежда, че ще го видя или докосна отново. О, Ричард, добре дошъл у дома. Добре дошъл при жена си и семейството.

12.

13 април, 2209

Днес беше невероятен ден, След като се наобядвахме, аз седнах край Ричард и вече извършвах обичайната проверка на биометричните проби, когато Кати ме попита дали може да си поиграе с Принц Хал и Фалсгаф.

— Разбира се — отвърнах аз, без да се замислям. Бях сигурна, че малките роботи са развалени и ако трябва да съм искрена, щеше ми се Кати да излезе от стаята, за да мога да опитам поредното средство да изведа Ричард от състоянието на кома.

Никога не съм виждала кома, която и най-бегло да наподобява на тази. През по-голямата част от времето очите на Ричард са отворени и от време на време сякаш проследяват някакъв предмет, попаднал в полезрението му. Но липсват всякакви други признаци на живот или съзнание. Не трепва нито един мускул. Изпробвах почти всички познати стимуланти — някои механични, повечето химически, опитвайки се да го измъкна от коматозното състояние. Нито един от тях не подейства. Ето защо бях толкова неподготвена за това, което се случи днес.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)