Градината на Рама [bg]

Кати долови страха ми.

— Не се бой, мамо — каза и хвърли поглед през рамо към октопаяка. — Няма да ти стори зло. Просто иска да погледа. Много пъти е бил близо до мен.

Адреналинът в кръвта ми сигурно беше достигнал рекордно ниво. Октопаякът продължаваше да стои (или да следи, или каквото там правят октопаяците, когато не се движат) на вратата. Голямата му черна глава беше почти кръгла и разположена върху тяло, което надолу към пода се разделяше на осем пипала на черни и златисти ивици. В средата на главата си имаше два успоредни разпознавателни знака, симетрични спрямо невидима ос, която минаваше от горе до долу. Съвършено точно центрирана между тези два знака, приблизително на около метър от пода, бе прикрепена удивителна квадратна лещовидна структура с размер десет на десет сантиметра, която представляваше нещо като желеобразна комбинация от контролна решетка и някакво течно вещество в черно и бяло. Докато октопаякът ни разглеждаше, вътре в лещата се долавяше някаква активност.

По тялото имаше и други органи между двата разпознавателни знака — както под, така и над лещата — но нямах време да ги разглеждам внимателно. Октопаякът се насочи към нас, прекосявайки стаята, и въпреки уверенията на Кати ужасът ме обзе с нова сила. Докато се плъзгаха по пода, малки ресничкоподобни образувания, прикрепени към пипалата, издаваха шума наподобяващ четка, която се движи по метал. Високочестотният писък идваше от едно малко отверстие в дясната долна странична част на главата.

За няколко секунди страхът парализира мислите ми. С приближаването на съществото взе да надделява естествената реакция за бягство. За нещастие в този случай тя беше безполезна. Нямаше къде да се бяга.

Октопаякът спря чак когато стигна на някакви си пет метра от нас. Бях притиснала Кати до стената и застанах между нея и октоса. Вдигнах ръка. В тайнствената леща отново започна движение. Неочаквано ми хрумна нещо. Бръкнах в джоба на пилотския си костюм и измъкнах компютъра. С треперещи пръсти (октопаякът беше вдигнал пред лещата чифт от пипалата си — впоследствие се питах дали пък не си е мислел, че ще извадя някакво оръжие) извиках на екран едно изображение на Ричард и го обърнах към октопаяка.

Понеже бях престанала да се движа, съществото бавно свали двете защитни пипала на земята. Почти цяла минута остана вторачено в монитора и после, за голямо мое удивление, по цялата му глава премина светломорава вълна, която започна от един от разпознавателните знаци. През следващите няколко секунди моравото беше последвано от цяла дъга цветове — червено, синьо и зелено, като всяка ивица имаше различна плътност и също започваше от единия разпознавателеи знак, преминаваше по цялата глава и изчезваше в противоположния разпознавателеи знак, намиращ се почти на 360 градуса от първия.