Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:

 Как да станеш легендарен наемен убиец? За Джон Рейн това са уроците, които научава в Токио през 1972-ра. Веднага след завръщането си от бойните полета в Югоизточна Азия Рейн започва работа като куриер и пренася пари за корумпирани членове на японското правителство. Но когато с една от доставките става фал, той се озовава под прицела на най-могъщия клан на японската мафия. За да се спаси, Рейн сключва отчаяна сделка. Докато си играе на котка и мишка с якудза и мъчително усвоява новата си роля на наемен убиец, Рейн се влюбва в Саяка, красавица от корейски произход, прикована на инвалидна количка. Ала изискванията на неговата мрачна работа влизат в конфликт със сърдечните му копнежи.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 122
Перейти на страницу:

Безшумно влязох в просторната къпалня, която сега имаше призрачен вид заради отблясъците на процеждащата се отвън светлина по повърхността на басейните. Някъде ритмично капеше вода, тихо бръмчеше вентилатор. Иначе цареше пълна тишина.

Отидох да проверя вратата до минералните басейни, която бях огледал предишния ден. С радост установих, че е заключена. С радост, защото щом я заключваха, нямаше да им хрумне, че някой е влизал. А и това предполагаше, че самите те рядко използват помещението. Иначе заключването и отключването й просто нямаше да си струва.

Справих се с ключалката толкова бързо, че в първия момент се уплаших да не съм я разбил. Но не, просто беше стара и щифтовете поддаваха изключително лесно. Вътре нямаше прозорци. Мамка му, трябваше да взема фенерче. Затворих вратата и натиснах електрическия ключ. Светна висяща от тавана крушка и установих, че се намирам в тясно помещение, не много по-голямо от килер. На стените имаше лавици с инструменти — чук, трион, бормашина. Видях кутии с разтвор за фугиране на плочки и боя. Направи ми впечатление, че инструментите са ръждясали и по кутиите се е събрал прах. Нямаше нищо, което да се използва ежедневно: нито почистващи средства, нито купчини чисти пешкири. Понамирисваше на мухъл, което показваше, че вратата не е отваряна от доста време. Както се бях надявал, тук складираха неща, които не предполагаха често влизане в помещението. Явно държаха най-необходимото другаде. Чудесно.

Приклекнах и надзърнах под лавиците. На стената откъм минералните басейни имаше контакт. Усмихнах се.

Понечих да включа удължителя, но после се сетих за бормашината, която бях забелязал. И естествено, на една от по-високите лавици открих удължител с дебел кабел. Посегнах да го сваля, но си спомних, че не бива да оставям отпечатъци. По дяволите! Трябваше да си взема и ръкавици, освен фенерче. Добре де, щеше да ми е за урок. После щях да анализирам всичко и да преценя какво бих могъл да направя по-добре — точно както се анализират проведените бойни действия в армията. Засега се налагаше да импровизирам.

До кутиите с боя имаше стари парцали и аз ги използвах, за да сваля удължителя и да го включа. И тъкмо да включа и машата, ми хрумна нещо — дали контактът не се задействаше с електрическия ключ? Малко вероятно, но все пак не исках да рискувам. Включих машата и угасих осветлението. След секунди машата започна да се загрява. Добре, значи контактът работеше самостоятелно. Отново включих осветлението, излязох при минералния басейн, свързах милиамперметъра и пуснах проводниците във водата до канала. Върнах се вътре, взех машата, поех дълбоко дъх и я хвърлих в отсрещния край на басейна.

Зачаках. Нямаше мъждукане на крушки и къси съединения, нищо. Отлично. Експериментът ми не беше идеален, понеже през работно време може да използваха уреди, които в момента бяха изключени, обаче още някой и друг ампер нямаше да претовари инсталация, която се справяше, да речем, с перална машина и климатик. Забелязах, че тъй като е бяла и с бял кабел, самата маша не изпъква особено на фона на плочките в басейна. Естествено, денем щеше да се вижда по-добре, но реших, че мога да се справя с този проблем.

Изключих я и я извадих от водата, после проверих милиамперметъра. Петдесет и осем милиампера — много повече, отколкото в хотела, най-вероятно заради по-голямата концентрация на соли, отколкото бях успял да постигна по време на тренировката. Според материалите, които бях прочел в библиотеката, долната граница на фаталния диапазон беше сто милиампера. Само че ставаше въпрос за стойността при входящата точка. Важно беше какво става в гръдния кош, а там за фатални се смятаха десет милиампера. Бях почти сигурен, че ако пусна близо шейсет милиампера във водата в същия момент, в който Озава се заземи, като се хване за крана, голяма част от електрическия ток ще мине през сърцето му.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)