![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Стилман Ръш удостои с убийствена усмивка Сара, която бавно дъвчеше дъвка и ядосано измерваше мъжете с поглед, квалифициращ ги като натрапници.
— Ние сме от фирма „Ръш“ в Тюпълоу — заяви той, но нито една от другите три служителки не вдигна глава. Тихата музика по радиото също не спря.
— Поздравления — отговори Сара. — Добре дошли в Клантън.
Луис Макгуайър беше отворил изисканото си куфарче и вадеше документи.
— Искаме да подадем молба за легализирането на завещание — каза Стилман.
Документите се стовариха настървено пред Сара, която ги изгледа, без да ги докосва, и продължи да дъвче.
— Кой е умрял? — попита тя.
— Човек на име Сет Хъбард — отговори Стилман една октава по-високо, но все пак не толкова, че да привлече нечие внимание в канцеларията на гражданското отделение на съда в окръг Форд.
— Не съм го чувала — безизразно отсече Сара. — В този окръг ли е живял?
— Да, близо до Палмира.
Тя най-сетне докосна документите — взе ги и тутакси се начумери.
— Кога е починал?
— Миналата събота.
— Погребан ли е вече?
Стилман за малко да изтърси „Ама на вас какво ви влиза в работата?“, но се овладя. Намираше се на чужда територия и ако отблъснеше служителите, само щеше да си създаде проблеми. Преглътна, насили се да се усмихне и отговори:
— Вчера.
Сара плъзна поглед нагоре по стената, сякаш нещо я смущаваше:
— Сет Хъбард ли? Сет Хъбард… — И подметна през рамо: — Ей, Ева, не получихме ли вече нещо за Сет Хъбард?
— Късно вчера — отговори Ева от десетина метра разстояние. — Новата папка на етажерката ей там.
Сара направи няколко крачки, измъкна рязко една папка и я разгледа. Тримата адвокати замръзнаха по местата си и наблюдаваха всяко нейно движение. Накрая тя каза:
— Да, имаме молба за легализиране на завещанието на господин Хенри Сет Хъбард, подадена в шестнайсет и петдесет и пет вчера следобед.
Тримата адвокати едновременно понечиха да кажат нещо, но никой не успя. Накрая Стилман едва-едва измънка:
— Какво, по дяволите…
— Не съм я подала аз — каза Сара. — Аз съм най-обикновена чиновничка.
— Има ли свободен достъп до документите? — попита господин Макгуайър.
— Да.
Сара плъзна папката по плота и трите глави се скупчиха над нея, ухо до ухо. Тя се обърна, намигна на другите момичета и се върна на бюрото си.
Пет минути по-късно Рокси сигнализира на Джейк по интеркома:
— Господин Бриганс, едни господа искат среща с вас.
Джейк ги наблюдаваше от балкона как изхвърчат от съда и се насочват към кантората му.
— Имат ли уговорена среща?
— Не, господине, и твърдят, че е спешно.
— Имам среща, която ще отнеме още трийсет минути — каза Джейк в празния си кабинет. — Може да почакат, ако искат.
Рокси, която бе инструктирана набързо, затвори телефона и предаде съобщението. Адвокатите се намръщиха, въздъхнаха, засуетиха се и накрая решиха да отидат да пият кафе навън. На вратата Стилман каза:
— Моля да обясните на господин Бриганс, че въпросът е спешен.
— Вече го направих.
— Да, добре. Благодаря.
Джейк чу как вратата се затваря рязко и се усмихна безмълвно. Те щяха да се върнат и той с нетърпение очакваше срещата. Отново насочи вниманието си към новия седмичен брой на „Форд Каунти Таймс“, който излизаше всяка сряда сутрин и беше богат източник на местни новини. На първа страница, точно под сгъвката, имаше кратък материал за смъртта на господин Хъбард. „Явно самоубийство“. Репортерът беше тръгнал по уликите и беше проучил въпроса. Според неназовани източници господин Хъбард имал значителни вложения в дърводобивни и мебелни фабрики и права за продажба на дървен материал в целия югоизток. Бил разпродал по-голямата част от имуществото си преди по-малко от година. Никой от семейството не отговарял на обажданията. Имаше и портретна снимка на Сет като много по-млад. Изобщо не приличаше на нещастника на въжето от зловещите снимки при Ози. Но пък кой би приличал?