Игри за милиарди [bg]

— Боже! — успя само да промърмори Мат. После го повтори многократно и всеки път по-тихо, до недоловим шепот. Ако това е истина, и божествената намеса нямаше да ги спаси. Мат знаеше какво виждат очите му — присъда. Фалит.

— Неизпълнение на условията по договора? — Пери удари с длан факса, неспособен да повярва. — Нелепо! Не, абсолютно възмутително!

— Доставките ни винаги са били по график! — продължаваше Мат. — Винаги! Бракът ни е под една десета от процента. През последните три години ни дадоха приз за най-добър доставчик! Не може да е истина!

Пери и Мат замълчаха и се замислиха над злокобната ситуация. Всъщност нямаше много за мислене. Или трябваше да убедят „Глоубълбенг“ да отменят решението си, или до седмица лешоядите от банките щяха да разкъсват трупа на „Арван Кемикълс“.

Пери се втурна към кабинета си. Агнес и Мат се спуснаха след него. Когато влязоха, Пери вече стискаше телефонната слушалка и крещеше на някого да го свърже с Тимъти Дайсън.

След като изчака един безкраен момент, чу как някаква секретарка хладно го осведомява, че мистър Дайсън не е на разположение в момента и няма да бъде може би със седмици, а може би и никога.

Пери тресна слушалката, хвана се за гърдите и се сви на стола.

— Добре ли си? — разтревожи се Мат и се спусна към шефа си, който, изглежда, получаваше сърдечен пристъп.

— Гади ми се, Мат. — Пери изпъшка, дръпна кошчето и се наведе над него. — Разорени сме. Прецакани — шепнеше той.

На Мат страшно му се искаше да възрази на шефа си, да предложи някакво решение, да го отърве от болката.

Това обаче беше невъзможно.

Наистина, без съмнение бяха прецакани.