Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Той каза, че ще направи каквото може, за да ми издействува възможно най-леката присъда.
— Пострадал си заради него.
Алфред Стоун се огледа безпомощно.
— Не можех да го предам.
Сигналите от монитора за сърдечната дейност се чуваха на все по-чести интервали.
Стоун сякаш щеше да се пръсне. Искаше му се да изкрещи; „А знаеш ли, че той те е предал тебе?“
— Често си мисля, че трябваше да се оженя отново — каза Алфред Стоун. — Маргарет почина толкова млада. А ти беше съвсем малък.
Известно време Чарли изучава бежовите плочки по пода. Размишляваше, опитваше се да разбере защо баща му беше приел предателството на Леман. Интересно, до каква ли стенен Алфред Стоун бе наясно с нещата.
Край вратата нещо прошумоля — един от лекарите проверяваше болничния лист. Беше набит млад човек, вече започнал да оплешивява. Облечен беше с изпомачкана риза и вратовръзка, носеше подложка за писане.
— Вие ли сте синът на мистър Стоун?
— Да.
— Аз съм доктор Кас. Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Разбира се.
— Имате ли други случаи на сърдечни заболявалия в семейството? Знаете ли от какво са починали родителите на баща ви?
— Мисля, че баща му е починал от удар.
— Взима ли някакви лекарства?
— Доколкото зная, не.
— Да е понесъл някакъв стрес напоследък?
„В стрес е от четиридесет години“ искаше му се да отговори, но вместо това каза:
— Да, струва ми се, че да.
Лекарят отривисто се отправи към леглото, докосна Алфред Стоун по рамото и каза:
— Извинявайте, че ви събуждам, професоре. Как се чувствувате?
— Спи ми се, ако наистина искате да знаете.
— Дайте да ви чуя — разпореди доктор Кас, отметна одеялото и допря стетоскопа в гърдите на Алфред Стоун. След минута каза: — Добре. Ритъмът е добър.
— Навярно вие го чувате по-добър, отколкото го усещам аз — отвърна Алфред Стоун и потърси с поглед Чарли. Усмихна му се малко попресилено и се оплака: — Щом задремеш, веднага те събуждат. Направо имат страхотен нюх.
Минути по-късно баща му вече спеше дълбоко. Чарли се загледа в безшумния трафик дванадесет етажа по-надолу. Тихо облече дрехата си с намерение вече да тръгва, но изведнъж промени решението си. Остана още дълго.
По едно време баща му полуотвори очи и попита:
— Чарли, тук ли си още?
— Да, тук съм.
11
Москва, затворът „Лефортово“
От книгите в библиотеката затворниците бяха откъснали всички чувствени любовни пасажи, дори и най-тъпите любовни сцени от романите от миналия век. Бяха обезумели за секс. Това бе единственото, за което мислеха и разговаряха. Понякога нощем си правеха „сеанси“ — някой четеше тези откъси на глас. Или пък някой разказваше собствените си сексуални преживявания, като естествено разкрасяваше подробностите. Веднъж в една килия дори бяха закачили снимка на Анжела Дейвис, пред която онанираха.
Затворът Лефортово беше част от КГБ. Там дори и кашата приличаше на слуз. И може би затова доста се мислеше за секс. И все пак, ако на някого много му се четеше — условията позволяваха — библиотеката беше прекрасна и всеки затворник имаше право на пет книги седмично. Имаше всичко — от Фокнър до Дикенс и от Лермонтов до Гогол.
Степан Яковлевич Крамер, двадесет и шест годишен, шофьор на линейка, беше почти от четири месеца в Лефортово, в центъра на Москва. Още не бе заведено дело срещу него, но бе обвинен по член седемдесет на Наказателния кодекс — антисъветска агитация. Заедно с цяла тълпа евреи бе протестирал пред ОВИР5, където се контролираше емиграцията, че на тях, на техните семейства и приятели не се разрешава да напуснат страната.
Естествено, много се говореше за Нова Русия при Горбачов. И наистина, емигрираха много повече хора, отколкото преди. И все пак от десет подадени молби за емиграция удовлетворяваха една.
Евреите, етническите германци и още няколко други малцинства бяха получили официално разрешение да напуснат страната. Да. Съветското правителство бе обявило пред целия свят, че всеки, който иска, може да напусне страната. И въпреки това затварянето на невинни хора продължаваше.
Да, говореше се за Нова Русия, за „гласност“ и пр. Но за Степан това бяха само безсрамни лъжи.
5
Отдел за визи и регистрации. — Бел.прев.