Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Преди няколко десетилетия нюйоркското виеше общество се бе съгласило, макар и не съвсем охотно, да приема в редиците си господа, които не са кореняци нюйоркчани, макар да са почитани съдружници в адвокатски фирми и президенти на добри и спокойни банки и корпорации. Сол беше поканен за член още като съдружник в престижната адвокатска фирма „Шефилд енд Симпсън“, когато временно се бе оттеглил от кариерата си в ЦРУ. Естествено, членовете на клуба се гордееха, че имат в редиците си толкова влиятелна фигура от американското разузнаване.

Всеки няколко месеца Ансбах водеше тук Стоун на обяд. Това бе станало традиция още от първия път в Ню Хейвън, когато се опитваше да привлече Стоун в „Парнас“. Когато на Сол му се искаше да поговорят по-обстойно, двамата се срещаха в клуба.

— Съжалявам за баща ти. Ще се оправи, ще видиш. Той е силен човек.

— Надявам се, че е така.

Стоун току-що бе дошъл с едно такси от летище „Ла Гуардия“ и се чувствуваше особено неприятно, задето бе оставил баща си сам в болницата.

Ансбах си сложи очилата за четене и приближи фотокопието на двайсетина сантиметра от очите си. Стоун го наблюдаваше как изучава документите. Сол бе сбърчил чело от напрежение.

— Прав си — каза след известно време той. — С М-3 се означава американски шпионин в Москва. За първи път чувам за него.

Стоун кимна. Сервитьорът разчистваше остатъците от котлетите на Ансбах и хамбургера на Стоун.

— Ще желаете ли кафе, мистър Ансбах? — попита той.

— Да, и за двамата — отговори той, а след това се обърна към Стоун, жестикулирайки, сякаш да спомогне за оформянето на мисълта си. — Значи мислиш, че баща ти е дал завещанието на Ленин на някаква жена в Москва от името на Уинтроп?

— Предал е някакъв документ. Може и завещанието да е било.

— Значи Уинтроп е използувал баща ти, за да занесе нещо на тази жена, навярно не само снимка в рамка. Сигурно след това тя го е дала на американския шпионин.

— Това е само теория. Но ти си шефът, кажи ти какво мислиш? — за миг Стоун се зачуди защо ли Ансбах се поти толкова обилно — в помещението не беше горещо.

— Може и да е така — съгласи се Ансбах, свали очилата си за четене и пак си сложи другите, с тънките рамки. — Господи! Имали сме агент в Москва, за когото аз нищичко не знам. Възможно ли е всичко това да става заради него? Чарли, името на този човек, когото ФБР е разпитвало — Олдън Кушинг — говори ли ти нещо?

В този момент сервитьорът се върна, сложи на масата две порцеланови чашки и наля кафето сред възцарилото се мълчание.

— Това е бизнеспартньорът на Леман отпреди години — потвърди Стоун. — Може би той е човекът, с когото трябва да се разговаря. Какво има, Сол? Никога не съм те виждал такъв.

— Кушинг е мъртъв.

Сол отпи малка глътка кафе. Ръцете му трепереха и той покапа бялата ленена покривка. Образуваха се големи тъмни нетна.