Московският клуб (Къртица 3) [bg]

И Степан, и брат му Аврам, и баща му Яков бяха подавали на три пъти документи. И трите пъти получаваха отказ по най-невероятни причини. През Втората световна война Яков беше служил в Червената армия и властите твърдяха, че са му известни държавни тайни, които преди четиридесет години изобщо не бяха съществували. При което вратите се затръшнаха. А когато Степан и още четиридесет-петдесет негови приятели и познати организираха своята малобройна, но бурна демонстрация, тайната полиция ги разгони. Арестуваха само него — Степан Яковлевич Крамер.

Нещата се затегнаха още повече от това, че баща му бе затварян в Гулаг — сталинските концлагери, при това по обвинение едва ли не, че е евреин, а пък не е попаднал в нацистки концлагер. Макар с много труд и умели маневри Яков Крамер да бе успял да се уреди на работа в едно от престижните издателства — „Прогрес“, сега над него бе надвиснала опасност. Въпреки че на три пъти бе подавал молба за изселване, му разрешиха да продължи да работи — повечето хора ги уволняваха моментално щом внесат документи за напускане на страната. Бяха го заплашили обаче, че ако още веднъж кандидатствува, ще го уволнят. При това в Русия не се предвиждаха помощи за безработни.

Някои хора бяха доволни, даже щастливи да живеят в Съветския съюз, но семейство Крамер не беше сред тях.

Степан седеше на нара, облегнат на излющената стена, и четеше на съкилийника си Анатолий Иванович Фьодоров. Фьодоров беше грубоват, висок, мускулест, неграмотен, но обичаше да си говорят. Степан го харесваше. Беше успял да изцеди от него житейската му история. Първо Фьодоров бил войник в Афганистан, където по неговите собствени думи преживяното го накарало да прогледне. След това работил като монтьор в някаква автоработилница, където го хванали за далавери — работел частно. Фьодоров беше третият поред съкилийник на Степан. Първите двама май бяха „слушалки“, т.е. провокатори, поставени само с цел извличане на информация, заради която да бъде обвинен впоследствие. Но Фьодоров беше различен. Седмици наред той само най-бегло се заинтересува от „престъплението“ на Степан и през цялото време се самообвиняваше. Очевидно управниците на затвора правеха всичко възможно да провокират политическите затворници и след време, ако опитите им излезеха несполучливи, се отказваха. Фьодоров беше грубоват, но иначе умен и много обичаше Степан да му чете поезия.