![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Вече опитахме — защити се Степан. — Да не би да предлагаш да направим същото отново? Да се съберем някъде на публично място и пак да ни хвърлят в затвора, така ли? — Гневът, който бе потискал в себе си, се изля на момента. — По дяволите всичко! Хвърлиха ме в тази яма задето мирно съм търсил правата си, които ми се полагат според съветската конституция.
— Я зарежи това. Не загряваш ли, че сте дървета, които не са паднали? Единственото, от което разбират съветските управници, е насилието. Това всеки го знае. Ако искаш да те пуснат, направи им живота черен. Трябва да привлечеш вниманието на световната общественост.
— Да не би да ми предлагаш да пиша до редактора на „Ню Йорк Таймс“? — запита го с горчивина Степан.
— Остави това. Кремъл се ужасява от нарушаването на обществения ред. Това не ти ли е ясно?
Замълчаха, докато минаваха край един надзирател, и после подновиха разговора си.
— Нищо не разбираш от бомби, нали? — попита го Фьодоров.
— От бомби ли?
— Задължен съм ти, момче.
— Не желая да научавам нищо за бомбите.
— Виж какво, човек никога не знае какво ще му потрябва някой ден.
Започнаха нова обиколка на покрива и Степан се противеше, но нещо му подсказваше да се вслуша в думите на Фьодоров.
Следващите няколко седмици Фьодоров научи Степан на всичко, което знаеше за направата на бомби, за детонаторите и химикалите, за динамита и пластичните експлозиви. Всеки следобед времето, определено за физически упражнения на покрива, се превръщаше във време за обучение. Фьодоров провеждаше обучението по Сократовата методика — първо обясняваше, после задаваше въпроси. Както твърдеше, бил вършил същото в Афганистан.
Станаха учител и ученик, майстор и чирак — автомонтьорът обучаваше младия интелектуалец — шофьор на линейка. Сближаваха се все повече.
— Ти спаси живота ми — каза му Фьодоров веднъж, в някакъв рядък изблик на чувства. — Можеха да ме сложат с някой гаден доносник, със сакатия дядка, с някой от тия… Но ме сложиха при образован, интелигентен човек. Мене, някакъв въшлив далавераджия на коли, който се е оставил да го хванат, с човек като теб. Предполагам, очаквали са да се избием един друг.
— Хубаво е да имаш податлива аудитория — вметна простичко Степан. Харесваше му този мъж, когото баща му по всяка вероятност щеше да класифицира като „некултурен“.
Не беше лесно да се опише как действува някое приспособление, което никога не си виждал, но Фьодоров правеше всичко, на което е способен, за да опише по форма и вид оръжията на тероризма, който се бе научил да използува в Кабул. Механик по призвание, Фьодоров сам беше разбрал как се използуват по-голямата част от нещата и макар той самият да не се нуждаеше от това, би могъл да обучи всеки, който прояви желание. В Русия нямаше много желаещи. Той сподели, че преди няколко години някакви естонци искали да взривят бомба в метрото и той успял да им намери малко динамит и детонатори по някакъв свой канал в Одеса, който на свой ред се снабдявал от Източна Германия, Полша и Чехословакия. След това показал на естонците какво да правят. Нелегалната търговия с експлозиви в Съветския съюз била много трудна и било почти невъзможно да влезеш в нея, ако ти нямат пълно доверие. Фьодоров имал стари приятели.
— Вероятно няма да попаднеш чак на такива сложни неща — каза му Фьодоров на един от последните им уроци на покрива. — Аз лично години наред не съм виждал центробежен взривател, но те съществуват. И ако се сдобиеш с такъв, значи имаш идеалния ключ за автомобилна бомба.
— Центробежен взривател?
— Или „вибрационен“. Движението, или вибрациите затварят веригата, по нея протича ток и бомбата избухва. Изключително просто устройство, при това и не много голямо. Един цилиндър не повече от три-четири сантиметра в диаметър и около десетина сантиметра дълъг. В малка чашка е поставено медно топче. По ръбовете на чашката са разположени отвесно и без да се допират медни електроди, оформени като клетка. Движението залюлява топчето, като по този начин се преодолява разстоянието между електродите и веригата се затваря. Представяш ли си го?
— Да — отвърна Степан. — За автомобилна бомба, нали?
— Точно така. Щом включиш двигателя, той започва да вибрира и това взривява бомбата. Просто, но гениално. Най-хубави са простичките неща. Има и други, по-сложни. Ускорители и трансдуктори, които превръщат механичната енергия в електрическа. Но аз харесвам по-простичките неща.