Чернооката блондинка [bg]

— Разкажи ми какво се случи — подкани ме той.

Пробутах му същата версия като на Джо Грийн. Приключих с думите:

— Бърни, седни, моля те. Главата ме заболява още по-силно, като те гледам да кръстосваш така.

Той остави чашата си с газирана вода и лед и двамата седнахме един срещу друг на масата в къта за закуска. За себе си приготвих още една бърканица с бренди и захар. Можеше само да ми стане по-добре.

— Пуснах Лин Питърсън за издирване — осведоми ме Бърни. — Джо ми каза, че мексиканците карали някаква стара кола, направена там, голяма ръбата таратайка с платнен покрив.

— И на мен така ми казаха. Не съм я виждал с очите си.

Бърни ме наблюдаваше, примижал наполовина с едното си око.

— Кой ти каза?

— Един старец, който живее отсреща. Той е стражата на квартала, нищо не му убягва.

— Днес ли си говорил с него?

— Не… онзи ден, когато ходих там за пръв път.

— За да душиш от името на безименния клиент, който ти плаща, нали?

— И така може да се каже.

Забавно ми стана, че мисли клиента ми за мъж. Джо Грийн явно не си беше направил труда да го осведоми за подробностите. Което беше хубаво. Колкото по-малко знае Бърни, толкова по-добре.

— Ще ми кажеш ли кой е той и защо те е накарал да тръгнеш по следите на Питърсън?

Бавно помръднах глава — и дума не можеше да става да я поклатя с тази пулсираща болка в тила.

— Знаеш, че рано или късно ще трябва да ми кажеш — изръмжа той.

— Ако е така, предпочитам да стане много по-късно, вероятно след като сам узнаеш. Не съм порта, Бърни. Това не отговаря на етичния ми кодекс.

Той се засмя.

— Чуй го само! — изхили се той. — Етичния ми кодекс! За какъв се имаш, за свещеник, който изповядва хората и пази тайните им?

— Знаеш как е. И аз съм професионалист като теб. — Бузата ми вече толкова се беше подула, че виждах издраната кожа, когато сведа очи. Бърни имаше право: доста дълго нямаше да съм голям хубавец. — Както и да е — продължих, — Лин Питърсън и мексиканците са нещо различно от работата, за която съм нает. Няма връзка между двете.

— Откъде знаеш?

— Просто знам, Бърни — отвърнах уморено. — Просто знам.

Това отново разпали гнева му. Непредсказуем е — всяко нещо може да го накара да избухне. Месестото му лице стана светломораво.

— Мътните да те вземат, Марлоу — каза, — трябва веднага да те закарам в града и да те тикна на топло.

Такава е политиката на Бърни, изпитана в хода на дългата му кариера — съмняваш ли се, тикни ги в ареста.

— Престани, Бърни — помъчих се да запазя лекия тон. — Нямаш нищо срещу мен и го знаеш.

— Ами ако реша да не ти повярвам за мексиканските бандити и за останалите щуротии, които ни сервираш с Джо Грийн?

— И защо да си измислям? Защо да съобщавам за изчезнала жена, ако не е изчезнала?

Той стовари чашата от безалкохолното си върху масата толкова силно, че кубчетата лед изхвърчаха и се плъзнаха по пода.