Чернооката блондинка [bg]

— Откъде си сигурен?

— Просто съм сигурен. Мексиканците и преди са ходили в дома на Питърсън, душели отвън около къщата, надничали през прозорците, такива работи. Допускам, че Питърсън им е дължал пари. Имаха вид на хора, които искат да си приберат дължимото в огромни размери.

Поредното мълчание. И после:

— Онази мадама Питърсън, тя светна ли те защо мексиканците търсят брат ѝ?

— Нямаше време. Приготвяше по едно питие за двама ни, когато те нахълтаха през задната врата и страховито заразмахваха оръжията си.

— Ооо — изгука Джо, — значи двамката доста сте се сближили, нищо че се виждате за пръв път. Колко уютно.

— Здравата ме фраснаха, Джо — първо с дулото на пистолет през лицето, после с палка или нещо подобно по тила. Очите ми още се въртят в ямките. Тия не си поплюват.

— Добре, добре, разбирам. Обаче чуй ме, Фил, това е извън юрисдикцията ми. Ще трябва да се обадя в шерифството. Разбираш ли? Може би не е зле да поговориш кротичко с приятелчето си Бърни Олс там.

— Той не ми е близък приятел, Джо.

— Струва ми се, че имаш нужда от всякакви приятели, дори не най-близките.

— Предпочитам ти да му се обадиш — отвърнах. — Ще ти бъда признателен. Не съм в най-добрата си форма, а дори когато съм, Бърни ми лази по нервите — или пък аз лазя по неговите в зависимост от атмосферните условия и от часа.

Джо въздъхна в слушалката. Сякаш товарен влак профуча покрай ушите ми.

— Добре, Фил, ще му звънна. Все пак ти гледай да си изпипал историята си, когато той ти потропа на вратата. Бърни Олс не е Джо Грийн.

Идеше ми да му кажа: имаш право, Джо, със сигурност имаш право. Но казах само:

— Благодаря. Длъжник съм ти.

— И още как, кучи сине! — отвърна той, като се смееше и кашляше едновременно. После затворихме. Запалих още една цигара. За втори път този ден ме наричаха кучи син. На испански прозвуча не по-малко оскърбително.