Крайбрежната чайна [bg]

— Харесва ми да си използвам мозъка отново, както и вкусовите рецептори — усмихна се Кат.

— Ти винаги си била създадена за велики неща, Кат.

— Благодаря. Макар че го усещам малко извън възможностите си, ако трябва да бъда честна. Но Чарли изглеждаше доволна от мненията, които написах досега, така че да се надяваме, че съм на прав път.

— Сигурна съм, че си — каза Лети. — Винаги си имала усет към писането.

— Когато седнах, думите просто потекоха — каза Кат. — Не мислех, че ще ми е толкова лесно. Знаеш как е, когато имаш малко дете — последните няколко години едва смогвах да намеря време да прочета някоя книга за големи, камо ли да се изразявам в писмена форма. Но след като започнах, сякаш нещо щракна в съзнанието ми отново. Може би всички тези години в университета не са пропилени в края на краищата.

— Разбира се, че не са — каза Лети. — Ще си намериш подходящата работа. А и стига да включва чай, съм убедена, че ще си щастлива.

— Познаваш ме много добре!

— Като говорим за чай — кръстих неразделките Лейди и Ърл Грей. Как ти се струва?

— Идеално!

— Започнаха да свикват доста. Не са чак толкова изтънчени като имената си — много обичат да гледат сериали — тя се усмихна. — Приятно ми е да си говоря с тях, докато си приготвям вечерята. Летят наоколо и след това си почиват по гредите — винаги заедно.

— Колко сладко.

— Да. Те са много романтични, истински отбор, няма да бъдат разделени.

Една мисъл осени Кат. В чайната беше спокойно и моментът изглеждаше добър да попита Лети нещо, за което се чудеше:

— Предполагам, че нищо не се е променило с Джон. Двамата все още не си говорите?

— Не, скъпа — каза Лети и поклати глава. — Прекалено далеч сме стигнали в това отношение. Чувам от време на време нещо от Юън какво върши напоследък — риболовни излети, на които ходят заедно, или новата кола, която се е заел да ремонтира. Нямам нищо против да чувам за него. Дълго време бяхме заедно, като много от тези години бяха щастливи. Винаги ще ме е грижа за него. Но така е по-лесно. По-добре двама щастливи родители, отколкото нещастен дом — ти знаеш как е, разбира се.

— Да — каза Кат.

— Макар че на теб сигурно ти е било по-трудно, при положение, че Лео е толкова малък.

— Не знам дали има такова нещо като добра възраст, когато става въпрос за това. Но децата са устойчиви, мисля, или поне се надявам. Отначало ми беше ужасно заради него. Но когато Джейк си тръгна… Е, стана ми някак си по-леко. Внезапно си спомних как да се забавлявам отново.

— Със сигурност изглеждаш по-щастлива — каза Лети.