Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Смятах ги за способни и достатъчно смели, но явно съм сбъркал.
Фалстад се докачи.
— Човеко, ако в думите ти се съдържа дори и намек, че ние сме страхливци, аз лично ще направя с теб това, което не позволих на Молок! Няма по-смел народ, нито по-могъщи воини от джуджетата на Еъри Пийкс! Ние не се страхуваме от орките или драконите на Грим Батол, но не желаем да имаме вземане-даване с твоя вид повече от необходимото!
Верееса очакваше нейният повереник да избухне гневно, но Ронин сякаш бе очаквал точно този отговор. Припомняйки си своите предишни мисли и коментари спрямо магьосниците, рейнджърът осъзна, че Ронин сигурно е прекарал по-голямата част от живота си сред такива оскърбителни забележки.
— Аз изпълнявам мисия за Лордерон — отвърна заклинателят. — Само това би трябвало да е от значение, но виждам, че не е. — Той обърна гръб на джуджетата и се отдалечи.
Продължавайки да стиска здраво меча си, Верееса взе отчаяно решение, породено от подозренията й относно тази така наречена „шпионска“ мисия на Ронин.
— Чакай, магьоснико!
Той спря, несъмнено изненадан от нейния внезапен изблик. Обаче рейнджърът не заговори на него, а вместо това се обърна отново към водача на ятото грифони:
— Фалстад, никакъв начин ли няма да ни закарате близо до Грим Батол? В противен случай Ронин и аз несъмнено сме загубени!
Изражението на джуджето се смени с притеснение.
— Смятах, че магьосникът пътува сам.
Тя хвърли един многозначителен поглед към Ронин, който я наблюдаваше внимателно, с надеждата, че той няма да го изтълкува погрешно.
— И какъв шанс ще има той още при първата му среща със здравите оркски брадви? Той би могъл да убие един-двама с магиите си, но ако се приближат до него, тогава ще има нужда от добър воин с меч.
Фалстад погледа как тя размахва оръжието и притесненото му изражение се стопи.
— Да, воинът е много добър, със или без меч! — Джуджето погледна първо Ронин, след това — своите хора. То подръпна дългата си брада и отново извърна очи към Верееса. — За него не бих направил почти нищо, но за теб — и за Алианса на Лордерон, разбира се — съм готов на всичко. Молок!
— Фалстад, не говориш сериозно…
Главното джудже отиде до своя приятел и обгърна с една ръка раменете на слисания Молок.
— Това е за благото на войната, братко! Помисли само за смелостта, с която после ще можеш да се хвалиш! По пътя дори може да убием някой и друг дракон и да увеличим нашите славни летописи, нали?
Незначително успокоен, Молок най-накрая кимна и промърмори:
— И предполагам, че елфската дама ще седи зад тебе?
— Тъй като елфите са нашите най-стари съюзници, а аз съм водач на ятото, да! Рангът ми го изисква, не е ли така, братко?
Този път Молок само кимна. Намръщеното му изражение казваше всичко останало.
— Чудесно! — изрева Фалстад. Той отново се обърна към Верееса: — За пореден път джуджетата от Еъри Пийкс се притичват на помощ! Това заслужава да се полее с една-две кани пиво, нали?
Останалите джуджета, включително и Молок, грейнаха при това предложение. Рейнджърът видя, че Ронин би желал да се оттегли в този момент, но предпочете да си замълчи. Верееса му бе осигурила превоз до бреговете на Каз Модан и това изискваше от него да покаже благодарността си към всички участници. Вярно, че Фалстад и другарите му също биха се радвали да се отърват от Ронин, но Верееса изпита благодарност, че ще има и друг, с когото да си поговори.
— С радост ще се присъединим към вас — отвърна най-накрая тя. — Нали така, Ронин?
— Напълно. — Думите му прозвучаха с ентусиазма на човек, току-що открил, че е настъпил нещо миризливо.
— Прекрасно! — Погледът на Фалстад дори за секунда не се спря върху магьосника. Той каза на Верееса: — Таверната „Морският глиган“ все още е непокътната и в миналото винаги е ценяла нашите чудесни дела! Все ще изнамерят отнякъде поне няколко бурета пиво! Да вървим!
Той може би щеше да я придружи лично дотам, но рейнджърът умело се измъкна от обсега му. Фалстад, който вероятно в момента жадуваше повече за пиво, отколкото за жени, дори не забеляза бягството й. Той махна на своите хора и ги поведе към любимата им кръчма.