Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Нощните елфи очакваха демоните да прекратят гонитбата някъде по пътя. Надяваха се щом смигнат обратно до Сурамар да могат поне да се прегрупират, за да удържат врага. И разчитаха, че ако всичко друго се провали, замъкът Блек Руук ще им предостави убежище.
Оказаха се в грешка по всички показатели. Ронин и Крас разбраха защо, доста преди лорд Рейвънкрест или някой друг нощен елф да го стори. Те вече бяха ставали свидетели на делата на Аркемонд — зловещият гигант, който на без основание командваше Легиона със зловещата благословия на господаря си.
— Той няма да ни даде и миг почивка — каза драконовият магьосник, обличайки в думи това, което и двамата мислеха от доста време. Докосна разсеяно гърдите си, където бе вложил люспата, и си спомни нечистата неумолимост на Аркемонд.
— По-скоро ще натири всички демони в земните недра, отколкото да допусне това да стане — съгласи се Ронин. — Но всички ние ще колабираме дълго преди да се случи подобно нещо.
Нощните елфи напразно се опитваха да спрат по пътя към Сурамар, дори само за да могат да подготвят замъка за пристигането им. Той не беше достатъчно голям, за да побере населението на местността, а какво остава за огромните сили, събрани от Рейвънкрест, но благородникът се надяваше, че ако го подсилят, ще повдигне отново духа на последователите си. Това обаче нямаше да бъде възможно. Нямаха дори време да влязат в сградата. Войниците успяха да удържат достатъчно, за да могат цивилните да избягат зад тях, но това беше всичко. Нямаше шанс Блек Руук да бъде подготвен и за негова чест Рейвънкрест не възнамеряваше да се скрие вътре, докато Пламтящият легион смазваше всичко останало.
— Никога не съм си мислел, че замъкът ще се окаже толкова безполезен — изръмжа той по посока на Илидан. — Но нашата армия е твърде огромна, въпреки загубите ни и ако останем тук, демоните ще избият всички, останали навън, а после ще ни обсадят, докато не умрем от глад.
— Със сигурност можем да преживеем обсада! — настоя близнакът на Малфурион.
— Срещу други — със сигурност. Но тези няма да се изморят и да напуснат! Те ще унищожат всичко около нас, а после ще чакат неизбежното! — Брадатият нощен елф поклати глава. — Няма да допусна краят ни да бъде толкова жалък!
След по-малко от ден те изоставиха Сурамар на врага, съзнавайки, че ако някога Пламтящият легион бъде победен, там няма да има нищо за възстановяване. Откъдето минеха демоните, не оставяше нищо, освен руини. Още преди градът да изчезне в далечината, защитниците вече можеха да видят падащите огромни дървета и срутващите се пред неумолимата яростна атака стени.
Но макар без съмнение огромна част от Пламтящия легион да взимаше участие в разрушаването на Сурамар, онези, които преследваха армията, продължиха упорито, сякаш не им липсваше дори един войн. За момента от цялото това отстъпление имаше само една малка полза и тя беше, че въздушните атаки намаляха. Ередарите все още хвърляха каквито магии имаха под ръка, за да тормозят нощните елфи, но усилията им явно ги бяха изтощили. Атаките на инферналите също почти бяха секнали, поне отгоре. Те обаче все още се втурваха пред останалите демони и удряха линиите на защитниците при всяка разкрила се възможност.
Денят се стопи в нощ, а после нощта — в ден, но силите на Рейвънкрест продължаваха да отстъпват. Не един ездач на нощна пантера лежеше заспал на гърба на звяра си и всички пешаци ги зяпаха със завист. По-силните помагаха на онези, които вече не издържаха. Което бе още по-лошо, масата бежанци пред войниците ставаше все по-голяма с всеки час, а на тях им липсваха издръжливостта и координацията на бойците. Поколенията мир ги бяха оставили неподготвени за подобна катастрофа и скоро армията се оказа принудително смесена с изморените цивилни.
— Хей, вие, движете се! — извика Джарод Шадоусонг на една група едва кретащи бежанци, които стояха пред него и подопечните му. — Не можете да спрете насред това! Продължавайте да тичате!
Крас се намръщи:
— Това ще се влошава. Рейвънкрест няма да може да запази контрол дори над собствените си войниците, ако се смесят твърде много с бежанците. Точно това иска и Аркемонд.
— Но какво можем да сторим? — Очите на Ронин бяха потънали в сенки. Също като другите, и той не си бе починал истински, преди капанът да изщрака. От всички тях единствено Брокс изглеждаше в наистина добра форма. Израснал във времена на война, оркът много пъти бе преживявал дни без почивка. Все пак дори и той изглеждаше готов да задреме, ако му се удаде шанс.