Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
И тогава някакъв звук, който не идеше от вятъра, привлече вниманието му. Той се концентрира върху него, а после се намръщи яростно, когато го разпозна. Високи гласове, спорещи помежду си. Намираха се далеч и само случайната промяна в посоката на вятъра му беше позволила да ги чуе. Оркът се снижи и се опита да разбере къде точно се намират говорещите.
Най-накрая съзря страничен проход на около стотина крачки северно от мястото, където стоеше. Гласчетата трябваше да идват нейде от него. С безшумни стъпки, постижими само от опитен ловец, той напусна поста си, за да проучи. Нямаше нужда все още да буди спътниците си. В такова страховито място все още съществуваше възможността чутото да е само ефект на духащия през древните планини вятър.
Когато се приближи към прохода, бърборенето престана. Оркът незабавно се спря и зачака. Само след миг разговорите се подновиха. Брокс най-накрая разбра точно какво чува и това само го направи още по-предпазлив.
Той използва тренирания си слух, за да определи броя на говорещите. Трима, най-много четирима. Но повече не можеше да каже.
Сега вече долавяше и други звуци. Копаене. Но тук нямаше джуджета.
Брокс тихо се прокрадна още по-близо до мястото, където работеше непознатата групичка. Които и да бяха, очевидно не очакваха в региона да има други живи същества, което му даваше значително предимство пред тях.
Областта право напред бе осветена от слаба светлина. Брокс погледна иззад ъгъла… и видя гоблините.
Сравнени с орка, те бяха дребни и кокалести създания с големи глави. Като се изключат острите им зъби и нокти, в тях нямаше нищо заплашително. Брокс обаче знаеше точно колко опасни могат да бъдат, особено когато са повече от един. Те бяха хитри и бързи, а техните жилести мускули им позволяваха да маневрират около по-едри опоненти с лекота. Безопасен бе само мъртвият гоблин.
Малфурион беше споменал за присъствието им — стотици от тях — и за това, че работели за черния дракон. Явно бяха взели дейно участие в изграждането на Демоничната душа. Брокс можеше единствено да заключи, че и тези са част от същата група, но тогава какво правеха тук горе?
— Още, още! — измърмори единият. — Не е достатъчно за нова плоча!
— Жилата е изчерпана! — отсече друг, който изглеждаше като близнак на първия. После се обърна към трети: — Трябва да намерим друга, друга!
Копаенето се чуваше от малък тунел в най-близката скална стена — това, което гоблините разбираха под думата „мина“. Докато Брокс ги наблюдаваше, от отвора излезе четвърто създание и се приближи към другите три. В едната си ръка стискаше покрита газена лампа, а с другата влачеше чувал, който бе голям почти колкото самия него. Макар и дребни, гоблините бяха невероятно силни за размерите си.
За разлика от другите, новодошлият изглеждаше в добро настроение.
— Намерих друга дребна жила! Още желязо!
Останалите се въодушевиха.
— Добре! — каза първият. — Няма да губим време за търсене! Нека другите да търсят!
Първата реакция на Брокс беше да се хвърли в атака, но знаеше, че Крас не би искал това. Оркът разгледа гоблините. Изглежда щяха да са заети още известно време. Можеше да се върне при магьосника и да му каже какво е открил. Крас щеше да знае какво да сторят, независимо дали щяха да уловят гоблините, или да ги избегнат напълно…
Тежък удар в тила повали орка на колене. Нещо се приземи върху гърба му и сграбчи гърлото му. Последва втори удар върху главата му.
— Натрапник! Помощ! Натрапник!
Високото гласче проряза мъглата от болка, която го поглъщаше. Друг гоблин го бе изненадал в гръб. Юмруците на дребните твари не бяха толкова големи, така че оркът предположи, че е бил ударен с чук или скала.
Брокс се опита да се изправи, но гоблинът продължи да го удря. По главата му потече кръв и достигна устните му. Вкусът й накара война да се съвземе. Все още коленичил, той се претърколи назад.
Чу се квичене и тежкият орк се приземи върху нещо, което изпищя. Побоят престана. Брокс продължи движението си и почувства как гоблинът отслабва хватката си.
Докато се изправяше, войнът чу други гласове близо до себе си. Нещо, което вероятно също бе камък, удари силно рамото му. Ветеранът чу търкане на метал в метал и разбра, че гоблините имат и ножове.
Пресегна се към брадвата си на сляпо, но не можа да я намери. Преди зрението на орка да се прочисти, нещо дребно и пищящо скочи върху гърдите му, като почти го събори по гръб. Гоблинът се впи с ръце и крака в него, като се опитваше да забие нож в окото му.