![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Един от писарите постави голям термос с кафе в дясната ръка на Зволински.
— Разговарях със семейството на Дейв Стенли. Те искат службата да се проведе в Небраска, затова утре ще го изпратим там. Всеки от вас да изпрати цветя и картичка със съболезнования на родителите му. В тази картичка опишете с поне седемдесет и пет думи колко голяма работа е бил Дейв Стенли. Никакви шибани имейли. Ако напишете по-малко от седемдесет и пет думи или забравите да изпратите картичка — ще прекарате известно време на боксовия ринг с мен… Още нещо, бях в дома на Джането. Разговарях с жена му. — Отчаяние размести буците, от които се състоеше лицето на инспектора. — Тя иска пълната церемония с почетна стража и това да стане в петък. Закъснеете ли, ще се озовете на ринга, докато не изгубите няколко зъба.
Зволински замълча, за да могат служителите му да схванат заплахата.
— И когато се видя с госпожа Джането по време на службата, не искам да я утешавам с баналности. Никакви приказки от рода „правим всичко възможно“. Искам да й покажа снимка на убийците — застреляни на улицата или зад решетките на затвора с навити ръкави, очакващи смъртоносната инжекция. Не ме злепоставяйте. Не злепоставяйте всички нас.
Зволински отпи от кафето, все едно беше вода. Издишвайки пара и масажирайки твърдия си корем, той огледа присъстващите.
— Имате около три минути на разположение.
Краката на столовете застъргаха по балатума и хората наскачаха. Бетингър измъкна лист хартия от древен принтер и закрачи към задръстения портал, през който той и другите ченгета се изляха във фоайето на приемната, кимвайки с уважение на Шарън, която седеше зад бюрото на рецепцията и бършеше мокрите си очи с топка домакинска хартия. (По-рано сутринта детективът беше научил, че тя и Дейв били гаджета.) До големия бял телефон на жената лежеше купчина блокчета шоколад, стоварени там от инспектор Зволински.
Бетингър закопча канадката, излезе от кутията за хапчета и се насочи към своята жълта кола. Мобилният му телефон започна да звъни и той долепи слушалката до ухото си.
— Да?
— Работя върху нещо — каза Доминик. — По-късно ще те настигна.
— Не си давай зор.
Детективът се качи на колата, а на седалката до себе си сложи разпечатаните домашни адреси на Себастиан Рамирес, на по-голямата сестра на дилъра Маргарита и една бяла жена на име Мелиса Спринг, която редовно го беше посещавала в болницата и вероятно беше неговото гадже.
Бетингър разгледа картата, определи най-прекия маршрут до първото място и вкара колата си в редицата ръмжащи автомобили. Патрулки и цивилни коли се изсипваха от паркинга на улицата като флотилия кораби, която търси война.
22
Тъмни входове
Прозявка изопна лицето на детектива. Докато шофираше на юг, се отдаде на предположения. Градът се беше отказал от обвиненията срещу Себастиан Рамирес, докато бил в кома, а когато пребитият се свестил, повикал своя адвокат и завел дело за бруталност срещу Доминик Уилямс, Едуард Такли и цялото полицейско управление на Виктъри. Срещу полицаите имаше достатъчно доказателства — четиринайсет свидетели и дори няколко видеозаписа, и един процес щеше със сигурност да доведе до две осъдителни присъди и също толкова на брой уволнения. За всички е било изненада, когато две седмици по-късно обвиненията били оттеглени.
Себастиан Рамирес беше казал в интервюто си за „Виктъри Кроникъл“, че просто иска да остави произшествието зад гърба си и да продължи напред с живота си.
Възмутеният стажант в болницата на Виктъри „Йоан Кръстител“ не вярваше, че малтретираният човек е стигнал по естествен път до това „озарение“. Бетингър също изпитваше съмнение. Лесно можеше да си представи как Доминик и Такли заплашват своя осакатен враг.
Докато пътуваше на юг по Съмър Драйв, черните неподдържани жилищни сгради се смениха с по-годни за обитаване, а горещият въздух, който излизаше от вентилационните отвори на колата, превръщаше кокалчетата на ръцете му в змийска кожа. Затова записа в бележника си: „Купи овлажнител“.
Червен светофар спря жълтата кола на ъгъл, където бяла двойка се възхищаваше на съдържанието на своята бебешка количка. Доволните им усмивки казаха на Бетингър, че явно детето им още не беше замръзнало.
Светна зелено и детективът завъртя волана по посока на часовниковата стрелка, насочи колата по Пета улица, по която от двете страни се издигаха дву- и триетажни къщи от кафяви тухли. Потърси с очи номера на една от къщите и установи, че домът на Себастиан Рамирес трябва да е няколко сгради по-надолу откъм дясната страна.