В долината на смъртта

Олд Файерхенд беше забелязал от покрива идването на червенокожия и веднага бе тръгнал надолу да го попита за искането му. Но пристигна твърде късно и сега нареди да му разкажат произшествието.

— Не биваше да отпращаш червенокожия.

— Защо не? Ако иска нещо от нас, пак ще се върне или вместо него ще дойде някой друг. Но ако се е канел да предявява някакви претенции, то бездруго е по-добре, че го пропъдих, ако не се лъжа.

Оказа се, че е прав. След половин час видяха да приближава друг марикопа. Този спря на почтително разстояние от мисионерската постройка и уведоми със знак, че има да предаде някаква вест.

— Какво ще речеш, мастър Огнена ръка? Аз ли да изляза пак при него? — попита Сам предприемчиво.

— Остави това! — засмя се ловецът. — Опасявам се, че с твоята гола гледка ще обърне в бяг тоя добър човечец, който очевидно си има нещо на сърцето. Неговият предшественик сигурно е разказал преживелицата си и можеш да бъдеш уверен, че от днес всички марикопи ще изпитват пъклена почит пред теб!

— И аз бих желал това да ги посъветвам, ако не се лъжа!… Значи ти самият ще отидеш?

— Да. Отвори вратата!

Резултатът от разговора с марикопа бе следният: Парламентьорът беше донесъл вестта, че неговият вожд Желязната стрела е готов да се съгласи с искането на Олд Файерхенд и моли за втора среща. Ловецът даде съгласието си, но поиска обсъждането да се състои в сградата на мисията. Гарантираше на вожда свободно връщане при хората му, ала не можа да получи информация на въпроса кое бе променило настроението на онзи. Червенокожият отвърна, че няма право да говори за това — Желязната стрела му бил забранил.

Още след късо време видяха вожда, придружаван само от един червенокож, пред портата на мисията. Този път той се бе отказал от външния си блясък и беше оставил контешкия си боен тоалет. Сам Хокинс го посрещна и го поведе заедно с придружителя му към една стая на партера. По път минаха край групата на белите, сред която се намираше и Херман фон Адлерхорст. Едва го мернал с поглед, марикопският вожд спря пред него. Но само за миг. После поклати глава, сякаш бе много учуден от нещо и последва водача по-нататък из коридорите.

В тези мирни преговори участваха не само Винету и Олд Файерхенд, но и Силната ръка и Уилкинс. Желязната стрела се държеше съвсем различно от първия път. Той изглежда вече не считаше като изискване към ранга си първо дълго да мълчи, а веднага се обърна към Олд Файерхенд.

— Нека Инсхава нонтон ми каже, все още ли е същото условието за предаването на моите синове?

— Такова е. Предадеш ли ни Сребърния мъж, получаваш Двата пръста!

— Инсхава нонтон ще има своята воля. Желязната стрела е готов да приеме условието.

— Тогава иди да доведеш Сонатака!

Вождът не се помръдна от мястото си и отвърна, без да промени физиономия: