Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Моля ви, сър — обади се Хърмаяни, — нека да помогна на Невил да я оправи…
— Не си спомням да съм искал да се доказвате, госпожице Грейнджър — ледено каза Снейп и Хърмаяни се изчерви като Невил.
— Лонгботъм, в края на часа ще дадем няколко капки отвара на твоята жаба да видим какво ще стане. Тогава може би ще се научиш да я правиш както трябва.
Снейп се отдалечи, а Невил не можеше да си поеме дъх от страх.
— Помогни ми! — отчаяно прошепна той на Хърмаяни.
— Ей, Хари — каза Шеймъс Финигън, навеждайки се да вземе медните везни на Хари, — чу ли вече? В „Пророчески вести“ тази сутрин пише, че Сириус Блек май бил забелязан.
— Къде? — попитаха Хари и Рон в един глас.
От другата страна на масата Малфой наостри уши.
— Недалеч оттук — отвърна Шеймъс, видимо развълнуван. — Видяла го една мъгълка. Е, не че разбрала за какво точно става дума. Мъгълите мислят, че е обикновен престъпник… Та тя звъннала на горещата телефонна линия. Ама докато хората от Министерството на магията стигнали до мястото, него вече го нямало.
— Недалеч оттук… — повтори Рон и многозначително погледна Хари.
Като се обърна, видя, че Малфой ги наблюдава внимателно.
— Какво има, Драко? Още нещо ли трябва да ти обеля?
Но очите на Малфой, приковани в Хари, святкаха злостно. Той се наведе над масата.
— Да не смяташ да заловиш Блек с голи ръце, а, Потър?
— Аха, позна — отвърна Хари небрежно.
Тънките устни на Малфой се извиха в ехидна усмивка.
— Е, на твое място щях вече да действам — невъзмутимо рече той. — Нямаше да си стоя в училище като послушно момче, а щях вече да съм навън да го търся.
— Какво искаш да кажеш, Малфой? — настръхна Рон.
— Нима не знаеш, Потър? — престори се на изненадан Малфой, присвивайки безцветните си очи.
— Какво да знам?
Малфой се изсмя тихо и пренебрежително.
— Сигурно не щеш да рискуваш главата си — продължи той. — Май предпочиташ да оставиш тая работа на дименторите, нали? Само че ако бях аз, щях да искам отмъщение. Сам щях да го заловя.
— За какво говориш всъщност? — сърдито попита Хари, но точно в този момент се разнесе гласът на Снейп:
— Приключвайте вече с прибавянето на съставките. Тази отвара трябва да покъкри, преди да се пие. Разчистете наоколо, докато стане готова, и после ще изпробваме какво е направил Лонгботъм.
Краб и Гойл се разхилиха на глас, като гледаха как Невил се поти, бъркайки трескаво своята течност. Хърмаяни му даваше шепнешком наставления с ъгълчето на устните си, за да не види Снейп. Хари и Рон прибраха каквото им беше останало от съставките и отидоха да измият ръцете и черпаците на каменната мивка в ъгъла.
— Какво ли искаше да каже Малфой? — смънка Хари, докато държеше ръце под ледената струя от чучура. — За какво да отмъщавам на Блек? Той все още нищо не ми е направил.
— Измисля си — яростно каза Рон, — подтиква те да извършиш някоя глупост.
В края на часа Снейп отиде при Невил, свил се от страх до котела си.
— Елате всички насам — извика Снейп и черните му очи засвяткаха, — да видите какво ще стане с жабата на Лонгботъм. Ако е успял да направи смаляващата отвара, тя ще се превърне в попова лъжичка. А ако я е сбъркал, в което не се съмнявам, жабата му най-вероятно ще се отрови.
Грифиндорци гледаха със страх. Слидеринци едва се сдържаха. Снейп взе жабата Тревър в едната ръка, гребна с малка лъжичка от отварата на Невил, която вече беше зелена, и сипа няколко капки в устата на жабата.
За няколко мига всички затаиха дъх, Тревър преглътна — тогава се чу леко пук! и поповата лъжичка Тревър се загърчи в дланта на Снейп.
Грифиндорци бурно заръкопляскаха. С кисело изражение Снейп измъкна малко шишенце от джоба на мантията си, капна няколко капки върху Тревър и той изведнъж се превърна отново в жаба.
— Отнемам пет точки от „Грифиндор“ — обяви Снейп и сякаш изтри усмивките от лицата на всички. — Казах да не му подсказвате, госпожице Грейнджър.
Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха по стълбите към входната врата. Хари още размишляваше върху думите на Малфой, а Рон беше бесен на Снейп.
— Да накаже „Грифиндор“ с пет точки за това, че отварата е добра! Защо не го излъга, Хърмаяни, защо не му каза, че Невил я е направил сам?
Хърмаяни не отговори. Рон се огледа.
— Къде е тя?
Хари също се обърна. Бяха стигнали до края на стълбите и гледаха как останалите ученици минават покрай тях на път за Голямата зала, където ги чакаше обядът.
— Но Хърмаяни беше точно зад нас! — каза Рон и се смръщи.