Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Малфой мина покрай тях с Краб и Гойл от двете си страни. Той се изхили подигравателно на Хари и изчезна.
— Ето я — каза Хари.
Хърмаяни бързаше нагоре по стълбите, леко задъхана, с едната си ръка стискаше чантата, а с другата прикриваше нещо отпред под мантията си.
— Как го направи?
— Кое? — попита Хърмаяни, като ги настигна.
— Нали беше точно зад нас, как успя да слезеш отново по стълбата?
— Какво? — Хърмаяни изглеждаше леко объркана. — Ааа, трябваше да се върна за нещо. О, ами сега…
Един шев на чантата на Хърмаяни се беше разпорил. Хари не бе изненадан, защото видя, че вътре са натъпкани поне дузина тежки дебели книги.
— Ама защо ги носиш навсякъде с теб?
— Нали знаеш колко много предмети уча! — отвърна Хърмаяни, почти без дъх. — Бихте ли подържали малко?
— Ама… — Рон гледаше заглавията на книгите, които тя му беше подала, — ти нямаш днес тези предмети! Следобед имаме само защита срещу Черните изкуства.
— О, да — разсеяно отвърна Хърмаяни, но все пак прибра всички учебници в чантата си. — Дано да има нещо хубаво за обяд, че умирам от глад — добави тя и тримата продължиха към Голямата зала.
— Нямаш ли чувството, че крие нещо от нас? — обърна се Рон към Хари.
Професор Лупин не беше в стаята, когато те пристигнаха за първия си час по защита срещу Черните изкуства. Всички седнаха, извадиха учебниците си, перата и пергаментите и оживено разговаряха, докато той се появи. Професорът се усмихна разсеяно и постави старата си охлузена чанта на катедрата. Той беше със същите износени дрехи, но изглеждаше по-добре, отколкото във влака — като че ли току-що бе похапнал хубавичко.
— Добър ден! — поздрави той. — Бихте ли сложили учебниците си обратно в чантите? Днес ще имаме практическо занятие. Ще ви трябват само магическите пръчки.
Докато прибираха учебниците, учениците си размениха погледи, пълни с любопитство. Никога досега не бяха имали практическо занятие по защита срещу Черните изкуства, ако не се смяташе незабравимия час миналата година, когато предишният им учител бе донесъл в клас клетка пълна с феи, които пусна на свобода.
— Добре — каза професор Лупин, когато всички се приготвиха, — последвайте ме.
Поозадачените, но заинтригувани ученици се изправиха и последваха учителя. Той ги поведе по пустия коридор, после завиха по друг и първото нещо, което видяха, бе полтъргайстът Пийвс, който се рееше нагоре-надолу из въздуха, докато запълваше с дъвка най-близката ключалка.
Пийвс вдигна поглед едва когато професор Лупин отмина, разкърши кривите пръстчета на крачетата си и запя.
— Луди, луди Лупин — припяваше той, — луд и смахнат Лупин, луд и смахнат Лупин…
По природа безцеремонен и вироглав, Пийвс обикновено се отнасяше с уважение към учителите. Всички погледи се насочиха бързо към професор Лупин, за да видят как ще реагира, но за всеобща изненада той продължи да се усмихва.
— Съветвам те да махнеш дъвката от ключалката, Пийвс — любезно каза Лупин. — Господин Филч няма да може да стигне до метлите си.
Филч беше пазачът на „Хогуортс“, провалил се магьосник с лош нрав, който водеше вечна война срещу учениците и с особено настървение — срещу Пийвс. Но полтъргайстът не обърна никакво внимание на думите на професор Лупин и наду голям балон от ягодова дъвка.
Професорът въздъхна, извади магическата си пръчка и се обърна към класа през рамо:
— Ето една полезна малка магия. Моля, наблюдавайте внимателно.
Той вдигна магическата си пръчка на височината на раменете си и като каза „Уодиуози!“, я насочи към Пийвс. Също като куршум топчето дъвка изхвърча от ключалката и се заби право в лявата ноздра на Пийвс, който се преметна презглава и излетя нанякъде, ругаейки.
— Страхотно, сър! — възхити се Дийн Томас.
— Благодаря ти, Дийн! — каза професор Лупин и прибра пръчката си. — Да продължим.
Учениците тръгнаха наново, гледайки към професор Лупин с още по-голямо уважение. Той ги поведе по втори коридор и след малко спряха точно пред вратата на учителската стая.
— Влизайте, моля! — покани ги професорът, като отвори вратата и им даде път.
Помещението бе дълго, облицовано с ламперия и пълно със стари и все различни столове. Вътре имаше само един учител. Професор Снейп седеше в ниско кресло и се заоглежда, когато класът изпълни стаята. Очите му бляскаха, а по устните му играеше подигравателна усмивка. Когато професор Лупин влезе и понечи да затвори вратата след себе си, Снейп каза: