Хари Потър и огненият бокал

Хари потърси в джобовете на якето си своята пръчка, но тя не беше там. Единственото нещо, което намери, бе всевизорът.

— О, не! Не може да бъде!… Загубил съм си пръчката!

— Шегуваш ли се?

Рон и Хърмаяни вдигнаха достатъчно високо своите пръчки, за да осветят колкото може по-далеч. Хари огледа наоколо, но пръчката не се виждаше никъде.

— Може да е останала в палатката — допусна Рон.

— Или пък е изпаднала от джоба ти, докато тичахме — загрижено предположи Хърмаяни.

— Да. — отвърна Хари. — Може…

В света на магьосниците той никога не се разделяше с пръчката си и се почувства страшно уязвим, като разбра, че тя липсва точно в този момент.

И тримата се сепнаха от някакво шумолене. Домашното духче Уинки си пробиваше път през близкия храсталак. Движеше се много странно, очевидно с голямо усилие, като че някой невидим я дърпаше назад.

— Наоколо има лоши магьосници! — изписука тя като обезумяла и се преви напред в усилие да продължи своя бяг. — Хора високо-високо във въздуха! Уинки бяга далеч от пътя!

И тя изчезна сред дърветата от другата страна на пътеката, като се задъхваше и скимтеше, сякаш борейки се със сила, която я задържаше.

— Какво става с нея? — зачуди се Рон и я проследи с любопитство. — Защо не може да тича нормално?

— Защото не е поискала разрешение да се скрие — обясни Хари.

Той се сети за Доби — винаги когато се опитваше да направи нещо, което нямаше да се хареса на семейство Малфой, той се биеше сам за наказание.

— Виждате ли, домашните духчета понасят огромна несправедливост! — възмути се Хърмаяни. — Това си е робство, така е! Тоя господин Крауч да я накара да се качи най-горе на стадиона въпреки страха й от височина и да я омагьоса, та да не може дори да избяга, като започнат да тъпчат палатки!… Защо някой не се захване да направи нещо за тях?

— Е, домашните духчета и така са щастливи, нали? — попита Рон. — Всички чухте Уинки преди мача — „Домашните духчета не се забавляват.“ Така й харесва — някой да я командва…

— Такива като теб, Рон — разпалено продължи Хърмаяни, — подкрепят жестоки и несправедливи системи само защото много ги мързи да…

Нов оглушителен трясък проехтя от края на гората.

— Нека да не спираме, моля ви — каза Рон и Хари забеляза как той погледна Хърмаяни с крайчетата на очите си.

Може би имаше частица истина в това, което им бе казал Малфой… Може би Хърмаяни бе застрашена повече от тях двамата… Тръгнаха отново, а Хари продължаваше да рови из джобовете си, макар да знаеше, че пръчката му не е там.

Вървяха по пътеката, която ги отвеждаше все по-навътре в гората, и търсеха с поглед Фред, Джордж и Джини. Подминаха група таласъми, които — нехаещи за размириците в лагера — се кикотеха доволно над торба злато, несъмнено спечелено от залаганията на мача. Още по-надолу по пътеката попаднаха на осветено от сребриста светлина място и като погледаха през дърветата, видяха сред едно сечище три стройни и красиви вийли, заобиколени от шумна групичка млади магьосници.