Мечтаят ли роботите за електроовце?

— Значи рискът е много голям.

— Не по-малък от онзи, на който отивахме, когато решихме да избягаме на Земята. Знаехме, че тук дори животните ще са на по-голямо уважение от нас, че всяка гъсеница, или червейче ще е по-скъпа на хората — Гарланд раздразнено прехапа устни. — Вашето положение би било далеч по-добро, ако Фил Ресч издържи успешно теста Бонели и всичко опре само в мен. В такъв случай, последствията могат да бъдат предсказани отсега. За Фил аз ще съм само един андроид, който трябва да бъде отстранен колкото се може по-скоро. Ето защо, Декард, сега вие също сте в много неизгодна позиция. Почти колкото и аз. И знаете ли къде сбърках? Не знаех за Полоков. Трябва да е пристигнал по-рано, очевидно е пристигнал по-рано. Вероятно е бил член на друга група, която не е влизала във връзка с нашата. Когато пристигнах той вече работеше в УЪРЛДПОЛ. Така че като се съгласих да бъде извършен костно-мозъчен анализ аз допуснах непростима грешка. Също както и Грамс.

— Полоков за малко не отстрани мен — призна си Рик.

— Да, изглежда си го е бивало. Вероятно мозъкът му не е бил от същия тип като нашия. Може би е бил допълнително усъвършенстван, докато се получи нова, непозната и на нас структура. И перфектна. Почти.

— Защо не можах да се свържа с жена си, когато звънях у дома? — запита Рик.

— Видеовръзките на службата с външния свят са прекъснати. Сигналът обикновено попада в друг апарат на сградата. Декард, това, което виждате около вас е един напълно самостоятелен организъм, изолиран от останалата част на Сан Франциско. Ние знаем за вас, а вие дори не се досещате за нашето съществуване. От време на време някой случаен посетител се промъква при нас, или — както е в случая с вас — го довеждат като предпазна мярка — той кимна конвулсивно към вратата. — Ето го, идва натегача Фил Ресч, със своя портативен вълшебен прибор. Какъв умник! Ей сега ще разруши своя живот, а заедно с него моя и може би вашия.

— Вие, андроидите, — отбеляза Рик, — никак не държите един на друг когато стане напечено.

— За съжаление сте съвършено прав — процеди през зъби Гарланд, — изглежда, че това е особен талант, в който вие — хората — ни превъзхождате. Нарича се, струва ми се, съчувствие.

Вратата на кабинета се разтвори. На прага стоеше Фил Ресч, стиснал под мишница прибора за изследване.

— Ето ни и нас — рече той и затвори вратата зад себе си. После седна и включи апарата в мрежата.

Гарланд внезапно вдигна ръка и я насочи към Ресч. Мигновено Ресч — а с него и Рик Декард — се претърколиха от креслата на пода, в същото време Ресч измъкна своя лазер и докато падаше стреля в Гарланд.

Лазерният лъч, насочен с точност, придобита от дългите тренировки, се вряза в челото на инспектор Гарланд. Той се просна по лице върху бюрото и от ръката му се изтърколи миниатюрният излъчвател. Трупът се залюля в креслото и после се смъкна на пода с глух тропот.

— Нещастният андроид, — проговори Ресч, — изглежда беше забравил, че това ми е работата. — Отдавна съм забелязал, че мога да предскажа с доста голяма точност, какво възнамерява да направи един андроид — той прибра оръжието, наведе се и се зае да разглежда трупа на своя доскорошен началник. — Какво ви каза, докато бяхте насаме?