Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Вероятно от единствената ми връзка с външния свят — моите пациенти. За нещастие аз не практикувам професията са сред принцове и интересни руски émigrés15.

Каролина побутна очилата си нагоре и ме погледна.

— Изглеждаш много кисел, Джеймс. Трябва да е от черния ти дроб. Май че тази вечер трябва да вземеш едно синьо хапче.

Да ме видите у дома ми, никога не бихте повярвали, че съм доктор по медицина. Каролина пише домашните рецепти както за себе си, така и за мене.

— Остави на мира черния ми дроб! — троснах се аз. — Кажи, говорихте ли изобщо за убийството?

— Ами че естествено, Джеймс. За какво друго местно събитие може да се говори? Можах да осветля мосю Поаро по някои точки. Той ми беше много признателен. Каза, че съм имала качества на детектив по рождение — и чудно психологическо прозрение в човешката природа.

Каролина беше също като котка, която ще се пукне от ядене на гъста сметана. Тя буквално мъркаше.

— Говори ми много за сивите клетки на мозъка и за техните функции. Казва, че неговите били първо качество.

— Така и ще каже ами — забелязах саркастично. — Скромността, изглежда, не му е в характера.

— Не се дръж така отвратително като американец, Джеймс. По негово мнение много важно било Ралф да бъде намерен колкото е възможно по-скоро и убеден да се яви в полицията и да даде обяснения за себе си. Казва, че изчезването му щяло да направи много неблагоприятно впечатление за дознанието.

— А ти какво отговори на това?

— Съгласих се с него — заяви Каролина важно. — И можах да му кажа какво разправят вече хората за тая работа.

— Каролина — казах аз рязко, — разправи ли на мосю Поаро какво си дочула в гората оня ден?

— Разправих — отговори Каролина самодоволно.

Станах и почнах да се разхождам из стаята.

— Надявам се, че съзнаваш какво вършиш — отсякох изведнъж. — Ти слагаш примката около врата на Ралф Пейтън така несъмнено, както седиш на тоя стол.

— Нищо подобно — каза Каролина съвсем невъзмутимо. — Изненадвам се, че ти не си му казал.

— Внимавах много да не направя това. Аз обичам това момче.

— Аз също го обичам. Затова казвам, че говориш глупости. Не вярвам Ралф да е извършил тая работа, затуй истината с нищо няма да му навреди и трябва да помогнем на мосю Поаро с всичко, каквото можем. Ами че помисли си: по всяка вероятност през нощта на убийството Ралф е бил на разходка със същото онова момиче и в такъв случай има непоклатимо алиби.

— Ако има непоклатимо алиби — възразих аз, — защо не се яви и не каже това?

— Може да навлече неприятности на момичето — изрече Каролина дълбокомъдрено. — Но ако мосю Поаро я намери и й внуши, че е неин дълг да се яви доброволно и да свидетелствува в полза на Ралф, тя непременно ще стори това.

— Ти, изглежда, си си измислила някаква романтична приказка — казах аз. — Прекалила см с четене на нескопосани романи, Каролина. Винаги съм ти казвал това.

Отново се отпуснах на креслото си.