Кръстоносните походи през погледа на арабите

През септември 1122 година, Балак успява чрез умел ход да плени Жоселин, наследил Балдуин II като граф на Едеса. Според Ибн ал-Атир, той го обви с камилска кожа, накара да я зашият и след това, като отказа всички предложения за откуп, го затвори в една крепост. След смъртта на Роже Антиохийски, ето че втора франкска държава остава без водител. Кралят на Ерусалим, обезпокоен, решава сам да отиде на север. Едески рицари му показват мястото, където е бил заловен Жоселин — една блатиста местност на брега на Ефрат. Балдуин II прави кратка разузнавателна обиколка и заповядва да разпънат палатки за нощуване. На следващия ден става рано, за да се посвети на любимия си спорт, научен от източните князе — лова със соколи, когато изведнъж Балак и хората му, неусетно приближили се, обкръжават лагера. Кралят на Ерусалим слага оръжие. На свой ред е отведен в плен.

Окичен с ореола на тези подвизи, през юни 1123 година Балак влиза тържествено в Алеп. Като повтаря жеста на Ил-гази, той се жени за дъщерята на Редуан, след което предприема, без да губи нито момент и без да претърпи никаква загуба, систематично изтласкване на франджите от владенията им около града. Военното умение на този четиридесетгодишен турски емир, решителността, безкомпромисността по отношение на франджите, трезвостта и последователните му победи нямат нищо общо с отчайващата посредственост на останалите мюсюлмански князе.

Един град, в частност, вижда в негово лице спасител, изпратен от Провидението — Тир, наново обсаден от франджите, въпреки залавянето на краля им. Положението на защитниците се оказва много по-деликатно, отколкото дванадесет години по-рано по време на победната съпротива, защото този път западните рицари имат контрол по море. Внушителна венецианска ескадра, наброяваща над сто и двадесет кораба, се появява наистина през пролетта на 1123 година край палестинските брегове. Още с пристигането си тя успява да изненада хвърлилата котва пред Аскалон египетска флота и я унищожава. През февруари 1124 година, след като подписват споразумение с Ерусалим за подялба на плячката, венецианците предприемат блокада на пристанището на Тир, а франкската армия се установява на лагер източно от града. Перспективите не са добри за обсадените. Разбира се, тирийци се бият ожесточено. Една нощ например група отлични плувци стигат до венецианския кораб, който пази входа за пристанището, и успяват да го изтеглят до града, където го разоръжават и унищожават. Но въпреки подобни бляскави действия, вероятностите за успех са незначителни. Разгромът на фатимидската флота прави невъзможна каквото и да е помощ по море. От друга страна снабдяването с питейна вода се оказва затруднено. Тир — това е главната му слабост — не разполага с извор вътре в града. В мирно време сладка вода се довежда отвън посредством водопровод. При война градът разчита на водохранилищата си и на бързите доставки с малки лодки. Здравата венецианска блокада не позволява да се използва този способ. Ако обръчът не се разхлаби, капитулацията ще бъде неизбежна само след няколко месеца.