Кръстоносните походи през погледа на арабите

Това поставя Хасан в непредвидено положение. Без да се отказва от възраждането на шиитския халифат, той разбира, че за това ще му трябва време. И променя стратегията си. Като продължава работата си за подкопаване устоите на официалния ислям и религиозните му и политически представители, той се опитва да намери кътче, където да се наложи и създаде собствено владение. А има ли за това по-добра страна от Сирия, разчленена на безброй съперничещи си държавици? Достатъчно е сектата да се вмъкне там, да настрои един град срещу друг и един емир срещу брат му, за да може да оцелее до деня, когато фатимидският халифат ще се пробуди.

Хасан изпраща в Сирия персийски проповедник — един загадъчен „лекар-астролог“, който се установява в Алеп и успява да спечели доверието на Редуан. Сподвижниците започват да прииждат в града, където проповядват учението си и създават свои ядки. За да си запазят приятелството на селджукския цар, те не отказват да му вършат дребни услуги, като например да избият известен брой от политическите му противници. След смъртта на „лекаря-астролог“ през 1103 година, сектата веднага изпраща при Редуан нов персийски съветник, златаря Абу Тахер. Много бързо той се сдобива с още по-голямо влияние от предшественика си. Редуан е подчинен изцяло на волята му и според Камаледдин, нито един алепчанин не може вече да измоли и най-малката благосклонност от монарха или да уреди какъвто и да е административен въпрос, без да мине през някой от многобройните сектанти, внедрени в обкръжението на царя.

Но именно заради могъществото си асасините са ненавиждани. Ибн ал-Хашаб, в частност, непрекъснато настоява на дейността им да бъде сложен край. Той ги обвинява не само заради злоупотребата им с влияние, но главно заради симпатията, която проявяват спрямо западните нашественици. Макар и парадоксално, подобно обвинение не е лишено от основание. При пристигането на франджите, асасините, които едва започват разселването си из Сирия, са наричани „батини“, т.е. хора, принадлежащи на друга вяра, а не на тази, която публично изповядват. Названието показва, че сподвижниците са мюсюлмани само привидно. Шиитите, подобно на Ибн ал-Хашаб, не изпитват никаква симпатия към последователите на Хасан заради скъсването му с фатимидския халифат, който си остава, макар и отслабен, всепризнат защитник на шиизма в арабския свят.