Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
За да отмъсти за унижението, нанесено му от аскалонската съпротива, Балдуин се обръща срещу Тир, древния финикийски град, откъдето някога тръгнал, за да разпространи азбуката по цялото Средиземноморие цар Кадъм, брат на Европа, дала името си на континента на франджите. Внушителната крепостна стена на Тир все още напомня за славната му история. Градът граничи с морето от три страни, само тесен скалист път, прокаран от Александър Македонски, го свързва със сушата. Известен като непревзимаем, през 1111 година Тир подслонява много бежанци, придошли от наскоро завзетите земи. Те ще изиграят главна роля при защитата както свидетелства Ибн ал-Каланиси, чийто разказ очевидно се основава на сведения от първа ръка:
Франджите издигнаха подвижна кула, към която бе прикрепен изключително ефикасен таран. Стените се затресоха, част от камъните се разлетяха на парчета, а обсадените се почувстваха на ръба на катастрофата. Тогава един моряк, родом от Триполи, който имаше познания по металургия и опит във военните дела, започна да прави железни куки, предназначени да се захванат за тарана отпред и отстрани с помощта на държани от бранителите въжета. Те започнаха да теглят толкова силно, че дървената кула излезе от равновесие. На няколко пъти франджите трябваше сами да разрушават тарана си, за да не падне кулата.
След многократни опити обсадителите успяват да избутат подвижната кула досами стената и укрепленията и започват да ги блъскат с нов таран, дълъг шестдесет лакътя, чиято предна част е чугунена и тежи над двадесет ливри. Но морякът от Триполи не се предава:
С помощта на сръчно поставени греди, продължава летописецът от Дамаск, той изкачи делви, пълни с нечистотии, които изсипа върху франджите. Задушени от миризмите, които ги заляха, те не успяваха да управляват тарана. Тогава морякът взе кошници за грозде и кошове, напълни ги с масло, битум, дърва, смола и тръстикова кора. След това ги запали и хвърли над франкската кула. В горната й част избухна пожар и докато франджите се суетяха да го гасят с оцет и вода, триполецът побърза да хвърли други кошници, пълни с врящо масло, за да разпали пламъците. Огънят лумна по цялата горна част на кулата и малко по малко обхвана и долните етажи като се разпространяваше по дървените части на съоръжението.
Неспособни да се справят с пожара, обсадителите най-накрая изоставят кулата и побягват. Защитниците се възползват от това, излизат навън и обират голямо количество изоставени оръжия.
Като видяха това, заключава триумфално Ибн ал-Каланиси, франджите изгубиха смелост и отстъпиха назад, запалвайки постройките, които бяха издигнали в лагера си.
Датата е 10 април 1112 година. След сто тридесет и три дни обсада населението на Тир нанася на франджите нечуван разгром.
След размириците в Багдад, въстанието в Аскалон и съпротивата в Тир започва да духа вятърът на бунта. Расте броят на арабите, които изпитват една и съща омраза към нашествениците и към повечето от мюсюлманските управници, обвинявани в нехайство, дори в предателство. В Алеп например едно такова поведение надраства бързо рамките на обикновено обществено настроение. Под водачеството на кадията Ибн ал-Хашаб гражданите решават да вземат в ръце собствената си съдба. Те ще изберат сами ръководителите си и ще им наложат каква политика да водят.
Разбира се, ще има много поражения и много разочарования. Експанзията на франджите не е завършила, а наглостта им не знае граници. Но вече сме свидетели на раждането на могъща вълна, тръгнала от улиците на Алеп, която малко по малко ще залее Арабския Изток и един ден ще издигне на власт хора справедливи, доблестни, предани, способни да възвърнат изгубената територия.
Но преди да се стигне дотам, Алеп ще преживее най-метежния период от своята дълга история. В края на ноември 1113 година Ибн ал-Хашаб научава, че Редуан е тежко болен в двореца си в Цитаделата, събира другарите си и ги моли да бъдат готови за действие. На 10 декември царят умира. Щом новината се разчува, из кварталите на града плъзват въоръжени милиции, завземат главните сгради и задържат много от хората на Редуан, преди всичко привърженици на сектата на асасините, които веднага са осъдени на смърт за съглашателство с франкския враг.
Целта на кадията е не той да вземе властта, а да стресне новия цар, Алп Арслан, син на Редуан, и да го накара да води политика, различна от бащината. В първите дни шестнадесетгодишният младеж, който заеква така силно, че го наричат „Немия“, сякаш одобрява войнствеността на Ибн ал-Хашаб. Той нарежда да бъдат задържани всички сподвижници на Редуан и на часа им отсича главите с нескрита радост. Кадията е обезпокоен. Той съветва младия монарх да не потапя града в кръв, а само да накаже предателите за назидание. Алп Арслан не иска и да чуе. Екзекутира двама от собствените си братя, мнозина военни, известен брой слуги и общо взето всички, които не му се нравят. Малко по малко жителите на града откриват ужасната истина: царят е луд! Най-добрият извор, който ни позволява да разберем тази епоха, е хрониката на един алепски дипломат и писател, Камаледдин, написана век след събитията въз основа на свидетелства, оставени от съвременници: