Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Илгази накара емирите си да се закълнат, че ще се бият храбро, ще издържат, не ще отстъпят и ще дадат живота си за джихада. След това мюсюлманите се разпръснаха на малки вълни и застанаха за през нощта близо до войските на сир Роже. Изведнъж, на зазоряване, франджите видяха към тях да се приближават знамената на мюсюлманите, които ги обкръжаваха от вси страни. Възседнал кобилата си, кадията Ибн ал-Хашаб излезе напред и с копие в ръка подтикна нашите за бой. Като го видя, един от войниците извика презрително: „Да не сме дошли от родината си, за да вървим след един тюрбан?“ Но кадията тръгна към частите, премина през редиците и за да възбуди енергията им и повдигне духа им, се обърна към тях с толкова красноречиви думи, че войниците заплакаха от вълнение и му се възхитиха. След това нападнаха от всички страни. Стрелите летяха като рояк скакалци.
Антиохийската армия е разбита. Самият сир Роже е открит между труповете с глава, разцепена до носа.
Пратеникът с вестта за победата стигна в Алеп точно когато застаналите в редица мюсюлмани довършваха обедната молитва в Голямата джамия. Тогава се чу силен шум от запад, но нито един боец не влезе в града преди следобедната молитва.
В продължение на дни Алеп празнува победата. Хората пеят, пият, колят овни, блъскат се, за да разгледат знамената с кръстовете, шлемовете и ризниците, донесени от войската, или за да присъстват на обезглавяването на някой пленник бедняк — богатите ги разменят срещу откуп. По площадите декламират импровизирани стихове, прославящи Илгази: След Господ, в теб е нашата надежда! Години наред алепчани са живели в страх от Боемунд, от Танкред, после от Роже Антиохийски, мнозина започнали да очакват като някаква неизбежност деня, когато, подобно на братята си от Триполи, ще бъдат принудени да избират между смъртта и изгнанието. Но с победата при Сармада те сякаш се възраждат за живот. Подвигът на Илгази повдига ентусиазма в целия арабски свят. Никога в предишните години, провиква се Ибн ал-Каланиси, подобен триумф не бе присъждан на исляма!
Крайните слова издават крайното деморализиране, което царува в навечерието на победата на Илгази. И наистина наглостта на франджите е достигнала границите на абсурда: в началото на март 1118 година, крал Балдуин, начело на точно двеста и шестнадесет рицари и четиристотин пешаци тръгва да завладява… Египет! С жалката си войска той прекосява Синай, окупира, без да срещне съпротива, град Фа-рама и стига чак до бреговете на Нил, където се изкъпва, уточнява подигравателно Ибн ал-Атир. Дори би стигнал още по-далеч, ако внезапно не ляга болен. Изпратен по най-бързия начин за Палестина, той умира по пътя в ел-Ариш, в североизточната част на Синай. Въпреки смъртта на Балдуин, ал-Афдал не ще успее никога да се възстанови от новото унижение. Губейки бързо контрол над положението, той ще бъде убит три години по-късно на една каирска улица. Що се отнася до краля на франджите, то той ще бъде наследен от своя братовчед Балдуин II Едески.
Извоювана малко след сензационния поход през Синай, победата при Сармада е възприета като реванш, а от някои оптимисти — като начало на възвръщането на отнетите земи. Очакват Илгази да тръгне незабавно срещу Антиохия, останала без княз и без армия. Впрочем франджите се готвят да издържат на евентуална обсада. Първото им решение е да отнемат оръжието от живеещите в града християни сирийци, арменци и гърци и да им забранят да напускат домовете си от страх да не би те да се съюзят с алепчани. Наистина голямо е напрежението между западните рицари и техните източни едноверци, които ги обвиняват за презрението към ритуалите им и за отредените им низши длъжности в собствения им град. Но предпазните мерки на франджите се оказват безполезни. Илгази въобще не смята да се възползва от предимството си. Мъртво пиян, той не напуска бившата резиденция на Редуан и непрестанно празнува победата. От постоянното поглъщане на ферментирали питиета го хваща силна треска. Оздравява двадесет дни по-късно, точно навреме, за да научи, че ерусалимската армия, предвождана от новия крал Балдуин II, току-що е пристигнала в Антиохия.
Разсипан от алкохола, Илгази угасва три години по-късно, без да съумее да се възползва от успеха си. Алепчани ще му бъдат благодарни, че е отстранил от града им франкската опасност, но в никакъв случай няма да жалят за загубата му, защото погледите им вече се насочват към неговия наследник, един изключителен човек, чието име е в устата на всички: Балак. Племенник на Илгази, но от съвсем друга закваска. За няколко месеца той ще се превърне в герой, боготворен в целия арабски свят, и подвизите му ще бъдат споменавани в джамиите и по площадите.