Кръстоносните походи през погледа на арабите

Един ден, разказва той, Алп Арслан събрал известен брой емири и знатни хора и им показал нещо като подземие, издълбано в цитаделата. Когато те влезли вътре, той ги попитал:

— Какво ще кажете, ако прережа гърлата на всинца ви още тук?

— Ние сме роби, подчинени на заповедите на Ваше Величество — отговорили нещастниците, като се престрували, че приемат заплахата като хубава шега.

И така се спасили от смърт.

Не минава много време и всички се отдръпват от умопобъркания младеж. Само един човек все още се осмелява да се доближава до него, евнухът му Лулу („Бисери“). Но и той започва да се страхува за живота си. През септември 1114 година, докато господарят му спи, го умъртвява и поставя на престола друг син на Редуан, едва шестгодишен.

С всеки изминат ден Алеп затъва все повече в анархията. Докато в цитаделата безконтролни групи от роби и войници взаимно се разкъсват, по улиците на града патрулират въоръжени жители, за да се защитават от грабители. На първо време франджите от Антиохия не се опитват да се възползват от хаоса, парализирал Алеп. Танкред е починал година преди Редуан, а наследникът му, сир Роже, когото Камаледдин нарича в хрониката си Сирджал, все още не е достатъчно самоуверен, за да предприеме мащабни действия. Но отсрочката е кратка. През 1116 година Роже Антиохийски, осигурил си контрол над всички пътища, водещи за Алеп, завзема една след друга главните крепости около града и, несрещнал съпротива, започва да събира такса от всеки поклонник, тръгнал за Мека.

През април 1117 година евнухът Лулу е убит. Според Камаледдин, войници от ескорта му направили заговор срещу него. Докато се разхождал на изток от града, те изведнъж опънали лъкове с викове: „Заек! Заек!“, за да го заблудят, че ще стрелят по някое животно. А всъщност обсипали със стрели самия Лулу. След смъртта му властта преминава в ръцете на друг роб, който, неспособен да се наложи, повиква на помощ Роже. Хаосът става неописуем. Докато франджите се готвят за обсада на града, военните продължават да се бият кой да контролира Цитаделата. В този момент Ибн ал-Хашаб решава да действа незабавно. Той събира главните първенци и им предлага план, който ще повлече много последствия. Като крайграничен град, им обяснява той, Алеп трябва да застане на гребена на джихада срещу франджите и следователно, трябва да повери управлението си на могъщ емир, може би дори на самия султан, така че повече никога да не бъде управляван от някое местно царче, издигащо собствените си интереси над тези на исляма. Предложението на кадията е одобрено, но не без възражения, защото алепчани са ревностно привързани към своята независимост. Започва изброяване на евентуалните кандидати. Султанът? Той вече не иска и да чуе за Сирия. Тогтекин? Това е единственият сирийски княз с известен замах, но алепчани никога няма да приемат човек от Дамаск. Тогава Ибн ал-Хашаб споменава името на турския емир Илгази, управител на Мардин в Месопотамия. Поведението му не винаги е било за пример. Две години по-рано той е подкрепил ислямо-франкския съюз срещу султана, а освен това е известен с пиянството си. Когато пиеше вино, ни съобщава Ибн ал-Каланиси, Илгази биваше като оглупял в продължение на дни и не можеше да си събере ума, когато се налагаше да даде заповед или нареждане. Но търсенето би било безкрайно, ако целта е да се намери трезв военен. Освен това, настоява Ибн ал-Хашаб, Илгази е храбър боец, семейството му е управлявало дълго време Ерусалим, а брат му Сокман извоюва победата срещу франджите край Харан. След като повечето от присъстващите подкрепят това мнение, на Илгази е изпратена покана да дойде и самият кадия му отваря портите на Алеп през лятото на 1118 година. Първата стъпка на емира е да се ожени за дъщерята на цар Редуан, жест, който символизира съюза между града и новия му владетел и същевременно утвърждава легитимността на последния. Илгази свиква войските си.