Кръстоносните походи през погледа на арабите

Когато през пролетта на 1115 година могъщата султанска експедиция пристига в Средна Сирия, я очаква сериозна изненада. Балдуин Ерусалимски и Тогтекин от Дамаск са тук, рамо до рамо, заобиколени от войските си, както и от армиите на Антиохия, Алеп и Триполи. Сирийските владетели, и мюсюлмани, и франджи, се чувстват еднакво заплашени от султана и са решили да се съюзят. На селджукската армия й се налага след няколко месеца да се оттегли посрамено. Тогава Мохамед се заклева повече никога да не се занимава с франкския въпрос. И ще удържи думата си.

Докато мюсюлманските князе дават поредни доказателства за пълната си безотговорност, два арабски града ще покажат в разстояние на няколко месеца, че все още е възможно да се окаже съпротива на чуждия завоевател. След капитулацията на Сайда през декември 1110 година франджите са господари на цялото крайбрежие, целия „сахел“ — от Синай до „страната на сина на Арменеца“, северно от Антиохия. С изключение все пак на две ивици земя, вклинени в морето: Аскалон и Тир. Окуражен от последователните си победи, Балдуин решава да се справи незабавно и с тях. Областта на Аскалон е известна с отглеждания там дребен червен лук, наречен „аскалонски“, дума, която франджите ще преиначат на „ешалот“2. Но значението на града е предимно военно, защото той е сборен пункт на египетските войски при всеки от походите им срещу Ерусалимското кралство.

През 1111 година Балдуин строява армията си пред градските стени. Фатимидският управник на Аскалон, Шамс ал-Хилафа, „Слънце на Халифата“, който, както отбелязва Ибн ал-Каланиси, разбира повече от търговия, отколкото от война, веднага се стряска от демонстрацията на сила на западните рицари. Без да се опита да им окаже и най-малката съпротива, той приема да плаща данък от седем хиляди динара. Палестинското население на града, почувствало се унизено от подобна неочаквана капитулация, изпраща пратеници в Кайро, за да поиска свалянето на управителя. Научил за това и обхванат от ужас да не би везир ал-Афдал да го накаже за страхливостта му, Шамс ал-Хилафа прогонва египетските чиновници и се поставя изцяло под протекцията на франджите. Балдуин му изпраща триста войници, които слагат ръка на аскалонската цитадела.

Възмутени, жителите на града не се отчайват. Свикват се тайни събрания в джамиите, изготвят се планове и в един юлски ден на 1111 година, когато Шамс ал-Хилафа излиза на кон от резиденцията си, група съзаклятници го обграждат и му нанасят безброй удари с кама. Сигналът за бунт е даден. Въоръжени граждани, към които се присъединяват берберски войници от гвардията на управителя, се втурват да превземат цитаделата. Франкските бойци са преследвани по кулите и покрай стените. Нито един от тристате войника на Балдуин не успява да се спаси. Още над четиридесет години градът ще живее без франкска власт.