Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Макар че е избегната кървавата баня, удивителната съпротива на тирийци все пак завършва по унизителен начин.
Не само те ще понесат последствията от загубата на Балак. В Алеп властта преминава у Тимурташ, син на Илгази, деветнадесетгодишен младеж, чието единствено занимание, според Ибн ал-Атир, бе да се забавлява. Той побърза да напусне Алеп и да се завърне в родния си град Мардин, защото намираше, че в Сирия се водят прекалено много войни с франджите. Като не се задоволява само да напусне столицата си, Тимурташ побързва да освободи краля на Ерусалим срещу двадесет хиляди динара. Дарява го с почетни дрехи, златна шапчица и ботуши с украса и дори му връща коня, отнет от Балак в деня на пленяването му. Постъпка на княз, вероятно, но напълно безотговорна, защото няколко седмици след освобождаването си Балдуин II пристига пред Алеп с твърдото намерение да го превземе.
Защитата на града ляга изцяло върху Ибн ал-Хашаб, който разполага само с няколкостотин въоръжени мъже. Кадията, като вижда града си заобиколен от хиляди бойци, изпраща пратеник при сина на Илгази. С риск за живота си пратеникът преминава през нощта вражеските линии. Когато стига в Мардин, той се представя в дивана на емира и настойчиво го моли да не изоставя Алеп. Но Тимурташ, толкова нагъл, колкото и страхлив, заповядва да хвърлят в затвора емисаря, чиито оплаквания му дотягат.
Тогава Ибн ал-Хашаб се обръща към друг спасител, ал-Бурсуки, стар турски военачалник, току-що назначен за управител на Мосул. Известен с праволинейността и религиозната си ревност, но и с политическите си умения и амбиции, ал-Бурсуки приема незабавно отправената му от кадията покана и веднага тръгва на път. Пристигането му през януари 1125 година пред обсадения град изненадва франджите, които се разбягват и изоставят палатките си. Ибн ал-Хашаб бърза да излезе насреща на ал-Бурсуки, за да го накара да ги преследва, но емирът е уморен от дългото яздене и преди всичко е нетърпелив да разгледа новото си владение. Подобно на Илгази пет години преди това, той не се осмелява да използва докрай предимството си и оставя време на противника да се съвземе. Но намесата му е от огромно значение, защото сключеният между Алеп и Мосул съюз ще се окаже ядрото на една могъща държава, която не след дълго ще може да отвърне с успех на франкската арогантност.
Благодарение на упоритостта и поразителната си проницателност Ибн ал-Хашаб успява, както знаем, не само да спаси града си от завладяване, но и допринася най-много от всички за разчистването на пътя пред големите водачи на джихада срещу нашествениците. Кадията няма да доживее да ги види. В един летен ден на 1125 година, на излизане от джамията в Алеп след обедната молитва, мъж, предрешен като аскет, скача върху него и го пробожда с кама в гърдите. Това е отмъщението на асасините. Ибн ал-Хашаб е най-ожесточеният противник на сектата, избива нейните привърженици и никога не се разкайва за това. Така че със сигурност е знаел, че един ден ще заплати с живота си. В продължение на повече от тридесет години нито един враг не е успял да се изплъзне от ръцете на асасините.
Най-страшната на всички времена секта е създадена през 1090 година от човек с широка култура, чувствителен към поезията, любопитен за последните научни открития. Хасан ас-Сабах е роден около 1048 година в град Райи, разположен в непосредствена близост до мястото, къде няколко десетилетия по-късно ще бъде основано градчето Техеран. Бил ли е, както разказва легендата, неразделен другар в младежките години на поета Омар ал-Хайям, също страстен почитател на математиката и астрономията? Не знаем точно. За сметка на това с точност се знаят обстоятелствата, накарали една такава блестяща личност да посвети живота си на създаването на секта.
Когато се ражда Хасан, в мюсюлманска Азия властва шиитското учение, към което се числи и самият той. Сирия принадлежи на египетските Фатимиди, а друга шиитска династия, тази на Буейхидите, контролира Персия и държи в ръцете си абасидския халиф в сърцето на Багдад. Но по време на младостта на Хасан положението се променя коренно. Селджуките, защитници на сунитската права вяра, завземат цялата област. От някога триумфиращо учение шиизмът се превръща в едва търпима и често преследвана доктрина.
Хасан, растящ в средата на религиозни персийци, започва да се бунтува срещу подобно положение. Около 1071 година той решава да се установи в Египет, последен бастион на шиизма. Но онова, което заварва в страната на Нил, не е никак радостно. Старият фатимидски халиф ал-Мустанзир е още по-голяма марионетка от своя абасидски съперник. Той не се осмелява да напуска двореца без разрешението на арменския си везир Бадр ел-Джамали, баща и предшественик на ал-Афдал. В Кайро Хасан попада на мнозина религиозни интегристи, които споделят неговите опасения и искат, подобно на него, да реформират шиитския халифат и да отмъстят на селджуките.