Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Скоро се създава истинско движение начело с Низар, най-големия син на халифа. Едновременно благочестив и смел, наследникът на Фатимидите не изпитва никакво желание да се отдаде на придворните удоволствия, нито пък да играе ролята на марионетка в ръцете на някой везир. След смъртта на баща си, която не е далеч, той ще го наследи и с помощта на Хасан и другарите си ще осигури нов златен век за шиитите. Разработен е подробен план, чийто главен вдъхновител е Хасан. Персийският поборник ще се установи в центъра на селджукската империя, за да подготви почвата за изтласкване на врага, нещо, което Низар ще предприеме веднага след възкачването си на престола.
Хасан постига повече и от най-смелите мечти, но с методи доста по-различни от тези, които си представя добродетелният Низар. През 1090 година той изненадващо превзема крепостта Аламут, истинско „орлово гнездо“, разположено в планинския масив Елбурс, близо до Каспийско море, в практически недостижим район. Осигурил си по този начин непревзимаемо свещено убежище, Хасан предприема създаването на политическо-религиозна организация, чиято ефикасност и дисциплинираност ще останат ненадминати в цялата история.
Привържениците се групират според своето образователно равнище, довереност и храброст, като се започне от новоприетите и се стигне до Великия учител. Те преминават през интензивни курсове на обучение и физическа подготовка. Любимото оръжие на Хасан за всяване на страх всред враговете е убийството. Членове на сектата са пращани поотделно или по-рядко на групички от по двама-трима със задача да убият дадена личност. Обикновено се преобличат като търговци или аскети, движат се из града, където трябва да бъде извършено престъплението, разучават местата и навиците на жертвата, след което — когато планът бъде готов — нанасят удара си. И ако подготовката се извършва в най-дълбока тайна, то екзекуцията трябва задължително да бъде публична, пред възможно най-голяма тълпа. Ето защо избраното място е джамията, а предпочитаният ден — петък, обикновено по обяд. За Хасан убийството е не просто средство да се отървеш от даден противник, а преди всичко двоен урок, който трябва да бъде даден публично — наказание за убития и героична саможертва за привърженика екзекутор, наричан „федай“, т.е. „командос самоубиец“, защото почти винаги загива на място.
Спокойният начин, по който членовете на сектата са приемали да загинат, е карал мнозина съвременници да мислят, че те са били упоявани с хашиш, откъдето и прозвището им „хашишиюн“ или „хашишин“, дума, която по-късно е преиначена на „асасин“3 и постепенно е възприета като нарицателно име в много езици. Подобна хипотеза е разбираема, но за всичко, отнасящо се до сектата, действителността е трудно отделима от легендата. Наистина ли Хасан е карал привържениците си да се дрогират, за да им създаде за известно време усещане, че са в рая и да им вдъхне кураж за очакващото ги мъченичество? Или, по прозаично казано, опитвал ли се е да ги привикне към някакво упойващо средство, за да ги държи винаги в подчинение? Или им е давал еуфоризиращо вещество, за да не трепне ръката им по време на убийството? Разчитал ли е главно на сляпата им вяра? Какъвто и да е отговорът, фактът, че съществуват толкова много хипотези, е своеобразна почит към един изключителен организатор, какъвто е бил Хасан.
Успехът му е наистина поразителен. Първото убийство, извършено през 1092 година, две години след основаването на сектата, е само по себе си епопея. По това време Селджукидите са на върха на могъществото си. Основният стълб на империята им, човекът, който в продължение на тридесет години обединява в истинска държава земите, завладени от турските воини, вдъхновителят на възродената сунитска власт и на борбата срещу шиизма, е един стар везир, чието име само по себе си говори за създаденото: Низам ел-Мулк, „Редът на царството“. На 14 октомври 1092 година сподвижник на Хасан го пронизва с кама. След убийството на Низам ел-Мулк, ще отбележи Ибн ал-Атир, държавата се разпадна. И наистина селджукската империя вече никога няма да бъде единна. В историята й ще се редуват не завоевания, а безкрайни войни за наследство. Мисията е изпълнена, би могъл да каже Хасан на другарите си в Египет. Пътят е отворен за завръщането на Фатимидите. На ход е Низар. Но в Кайро въстанието е осуетено. Ал-Афдал, наследил везирството от своя баща през 1094 година, смазва безмилостно приятелите на Низар, който е жив зазидан.
3
На френски и английски думата assassin означава „убиец“ (бел.прев.)