Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
И така, въпреки смъртта на Хасан ас-Сабах, настъпила в убежището му в Аламут през 1124 година, дейността на асасините се разгаря. Убийството на Ибн ал-Хашаб не е изолиран случай. Година преди това един друг от първите „съпротивленци с тюрбан“ загива под ударите им. Всички летописци надълго и нашироко отбелязват убийството му, защото човекът, оглавил първата демонстрация на недоволство срещу франкското нашествие, е станал един от най-големите религиозни авторитети в мюсюлманския свят. От Ирак съобщават, че кадията на кадиите на Багдад, величие на исляма, Абу Саад ал-Харауи бил нападнат от батини в голямата джамия в Хамадан. Те го проболи с ками, след което веднага избягали, без да оставят доказателство или следа и без никой да тръгне да ги преследва, до такава степен бил голям страхът от тях. Престъплението предизвиква силно недоволство в Дамаск, където ал-Харауи е живял дълго. Дейността на асасините поражда нарастваща омраза, особено в религиозните среди. Най-ревностните измежду правоверните живеят с натежало от мъка сърце, но се въздържат да говорят, защото батините избиват онези, които им се противопоставят и поддържат тези, които одобряват заблудата им. Никой вече не се осмелява да ги обвини публично, бил той емир, везир или султан!
Страхът е оправдан. На 26 ноември 1126 година ал-Бурсуки, могъщият господар на Алеп и Мосул, става жертва на свой ред на ужасното отмъщение на асасините:
При все това, учудва се Ибн ал-Каланиси, емирът беше нащрек. Носеше ризница, която не пропускаше нито връх на сабя, нито острие на кама, и се обграждаше с въоръжени до зъби войници. Но неумолимата съдба не може да бъде избягната. Както обикновено, ал-Бурсуки бе отишъл в Голямата джамия на Мосул, за да изпълни петъчното си задължение. Злодейците бяха там, облечени като суфи, и се молеха в един ъгъл, без да предизвикват подозрение. Изведнъж те скочиха върху него и му нанесоха множество удари, но не успяха да пробият ризницата. Когато батините видяха, че камите им са безпомощни срещу емира, един от тях извика: „Удряйте горе, по главата!“ Про-бодоха гърлото му и го покриха целия с рани. Ал-Бурсуки умря като мъченик, а убийците му бяха осъдени на смърт.
Никога заплахата от асасините не е била толкова силна. Вече не става въпрос за постоянен тормоз, а за истинска проказа, разяждаща арабския свят в момент, когато той се нуждае от цялата си енергия, за да устои срещу франкското нашествие. Впрочем поредицата от убийства продължава. Няколко месеца след смъртта на ал-Бурсуки, синът му, възцарил се на престола, е убит на свой ред. По това време в Алеп четирима емири съперници се борят за власт, а Ибн ал-Хашаб вече не е там, за да поддържа поне малко единство. През есента на 1127 година, докато градът тъне в анархия, франджите отново се появяват пред стените му. Антиохия има нов княз, младият син на великия Боемунд, осемнадесетгодишен русокос гигант, току-що пристигнал от родината си, за да влезе във владение на семейното наследство. Името му е същото като това на баща му, както и невъздържаният му характер. Алепчани побързват да му заплатят дан, а най-големите пораженци вече виждат в негово лице бъдещия завоевател на града им.
Положението в Дамаск е също така драматично. Атабек Тогтекин, остарял и болен, няма вече никакъв контрол над асасините. Те имат своя собствена въоръжена милиция, управлението е в ръцете им, а везир ал-Маздагани, който им е предан тялом и духом, поддържа тесни контакти с Ерусалим. От своя страна Балдуин II не крие намерението си да увенчае кариерата си с превземането на сирийската столица. Сякаш единствено присъствието на стария Тогтекин все още възпира асасините да предадат града на франджите. Но отсрочката ще бъде кратка. В началото на 1128 година атабекът започва видимо да се топи и се залежава. Интригите край леглото му не спират. След като посочва сина си Бури за наследник, той угасва на 12 февруари. Дамаскчани вече са убедени, че падането на града им е въпрос единствено на време.
Като възкресява век по-късно тази драматична епоха от арабската история, Ибн-ал-Атир справедливо пише:
Със смъртта на Тогтекин изчезна последният човек, способен да противостои на франджите. Те вече бяха в състояние да завладеят цяла Сирия. Но Бог в безкрайната си доброта се смили над мюсюлманите.
ТРЕТА ЧАСТ
ОТВЕТНИЯТ УДАР (1128–1146)
Тъкмо се готвех да започна молитвата, когато един франдж се втурна насреща ми, сграбчи ме и изви лицето ми на изток с думите: „Така се молят хората!“