Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
МОКСИ: Благодаря за поздравленията, Лиско, но защо говориш особено?
ЛИСКО (небрежно): Имитирам Шекспир.
МОКСИ: Кой е той?
ЛИСКО: Драматург от епохата на Ренесанса… И така, започваме!… Заемете местата си!…
Димби, Домби и Мокси заеха местата си на полянката пред Големия Легнал Дънер. Зад дънера Лиско правеше своите приготовления, пълна тайна за зрителите, които, между нас казано, не се надяваха да видят нещо кой знае колко интересно, а за приключение да не говорим — надеждите бяха пропаднали.
Чими, който от няколко минути бе свидетел на приготовленията, се появи внезапно и запита какви глупости смятат да правят четиримата известни със своята глупост глупаци, осведомиха го, че ще има куклен театър, и го поканиха да гледа, но той ги наруга и изчезна.
Когато публиката чу тананикането на лисичето, разбра, че представлението започва, и млъкна. Настъпи истинска тишина, в която се чуваше само тананикането. Пространството над Големия Легнал Дънер бе празно и чисто. Виждаха се само няколко лешникови храста — необходимият фон за приказката, — прочутата гора, в която се появява още по-прочутата Червена шапчица.
Тананикането престана.
Над Големия Легнал Дънер бавно изникна Маргаритката. Лиско затананика този път нежно — нещо като имитация на цигулка. Маргаритката затанцува изящно, самотна сред огромната сцена.
— Какво нещо е изкуството! — прошепна Мокси. — Нищо и никакво цвете, но понеже ми втълпихте, че е Червената шапчица… А, чудесно се наведе да бере цветя!…
— Не може ли по-тихо? — помоли Димби.
— По-тихо не мога да шептя — осведоми го Мокси. — Мога, но няма да ме чуете.
Маргаритката заподскача високо и плавно, изразяваше радостта си, че е като птичка в гората, че времето е хубаво и че отива при баба си да й занесе хляб и цветя.
Така изтълкува Мокси тази част на танца.
Най-после музиката секна. Маргаритката бе застанала в средата на сцената.
МАРГАРИТКАТА: Колко е хубаво в гората!… В гората е винаги хубаво!… Жалко, че не е безкрайна. Както си бера цветя и ягодки, неусетно ще я прекося… А, какво е това? (Навежда се.) Гъбки!… Прелестни гъбки!… Наведи се и бери колкото щеш. Ще напълня кошничката, в която нося нещо вкусно на баба. Тя живее в другия край на гората и ще се зарадва много.
Навежда се, бере гъбки и ги слага в кошничката. Унесена в беритбата, запява:
Неусетно мелодията промени характера си:
Над дънера се показаха две истински гъбки.
Мокси възкликна:
— Разправяйте си, но изкуството е чудно нещо!
МАРГАРИТКАТА: Добър ден, гъбки!
ГЪБКИТЕ: Добър ден, Червена шапчице! Колко се радваме, че те виждаме. Ние те обичаме. Набери си колкото щеш от нас и ни занеси на баба си.
Лиско умело преиначаваше гласа си, играеше всички роли, ловко ръководеше растенията герои и запалваше въображението на зрителите.
ГЪВКИТЕ (внезапно, уплашено): Олеле, Вълка! (Изчезват.)
Маргаритката остава сама на сцената, учудено загледана към посоката, от която трябва да влезе Вълка.
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН (появява се): Ооо, Червена шапчице, здравей!
МАРГАРИТКАТА: Добър ден… Ти кой си?
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН (галено и нежно): Аз съм добрият Кумчо Вълчо. Какво правиш?
МРАГАРИТКАТА: Добре съм, Кумчо Вълчо.
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН: Радвам се. Ооо, каква хубава червена шапчица имаш!…
МАРГАРИТКАТА: Имам, я!… Мама. ми я уши.
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН: Каква хубава кошничка! Какво има в нея? Ако не е тайна, разбира се.
МАРГАРИТКАТА: Кошничката наистина си е хубава. Съдържа хранителни продукти.
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН (много присторено): Червена шапчице, къде отиваш!
МАРГАРИТКАТА: При баба. Тя живее в края на гората. Много е самотна. Мама ме прати да й занеса нещо за ядене, да й гостувам… Баба ще се зарадва много. Това отгоре са гъбки и горски ягоди, за десерт.
КРЪВОЖАДНИЯТ ПЪН: Браво, Червена шапчице!… Ти си добро момиче. А не се ли страхуваш?