Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Мълчание.
— А!… Домби?…
Мълчание.
— Как сте, момчета?
Мълчание. Никой не му отговаряше, но Лиско умееше да се прави на ударен и рече:
— Благодаря, аз съм добре.
Мълчание.
— И здравето ми е добре, и настроението ми е чудесно… — Но не изтрая и изкрещя: — Ще говорите ли!…
— Това е — промълви в настъпилата тишина Мокси. — Така ги заварих… Е, не точно тъй, но… Лиско.
— Кажи, Мокси.
— Може да им е станало нещо. Не са много добре.
— Че кога ли са били добре!… Хайде!…
— Какво? — учуди се Мокси.
— Да си вървим.
Те си тръгнаха. По всичко изглеждаше, че Лиско няма намерение да се занимава със смахнати, защото цялото му внимание бе съсредоточено в червеното вълнено парче плат, което непрекъснато въртеше между пръстите си. Мокси знаеше, че ще запита какво е това парче плат, но не бързаше, защото знаеше, че Лиско знае, че Мокси не може да не запита какво е това парче червен вълнен плат, с което Лиско се мъчи да направи нещо и сякаш го прави, но после недоволен го разваля и отново почва да прави някакво ново нещо. Мокси дори искаше да не гледа в лапите на приятеля си, обръщаше глава настрана, уж че точно там има нещо по-интересно от червеното вълнено платче, но после бързо обръщаше главата си обратно, за да види какво правят лапите на Лиско.
— От скука, Мокси — рече Лиско. — Понеже за днес не се очертава никакво приключение.
— Че аз не те питам нищо — каза изненаданият Мокси. — Мълча си.
— Да — усмихна се Лиско, — но през цялото време се чудиш как да ме запиташ какво ли правя с червеното вълнено платче.
— Нямам такива намерения — отвърна недоволно Мокси.
— И аз се мъча да направя… Ох, днес времето е прекрасно!…
Вървяха и мълчаха. В лапите на лисичето платчето добиваше най-различни форми и наподобяваше особени същества.
— Ти започна да говориш за нещо друго, а не за времето — напомни тактично Мокси.
— А, да… Правя…. Мокси, обърни се и виж ония.
Мокси се обърна назад и видя: Димби и Домби вървяха по
следите им. Лиско спря и без да откъсне очи от червеното вълнено парцалче, запита:
— Мога ли да знам защо мълчахте като копчета?
— Състезавахме се — отвърна Димби.
— На мълчание — допълни Домби.
— Тогава продължавайте.
— Вече не ни се състезава.
— Уморихме се.
— И как ви хрумна тази глупост? — запита Мокси.
— От скука — започна да се оправдава Домби. — Пък не е и толкоз глупаво, да ви кажа. На пръв поглед — нищо, само мълчиш, но опитай и ще видиш.
— Добре — съгласи се Мокси, — но защо?
— Игра — обясни Димби. — За да не пукнем от скука.
— Имам един приятел, който пукна от мълчание — рече спокойно Лиско. — Това е най-трудната игра. След първата минута те хващат сърбежите, след петата започваш да клатиш глава на една страна.
— Добре де, какво да правим? — поиска да знае Домби.
— Това се питам и аз.
Лиско си играеше по много странен начин с парцалчето, създаваше нещо, разваляше го, създаваше друго, пак го разваляше.
— Ще ми се да си измислим някакво велико приключение — въздъхна Димби. — Опасно!…
— Например? — Лиско го погледна едва сега.
— Знам ли?… Нещо с риск за живота. Да победим някого, да спасим някого…
— И това сме правили — отбеляза Мокси.
— Да, ама искам пак.
— Всеки ден не може — усмихна се лисичето.
— Всеки ден не може големи приключения, нали, Лиско?
— Да, Мокси.
Като каза това, Лиско се скри зад Големия Легнал Дънер. Мокси прошепна в ушите на Димби:
— Май че ще ни покаже нещо.
— Какво ти казаха, Димби?
— Мокси каза, че Лиско смята да ни покаже нещо, Домби.
Над дънера се появи парцалчето, което наподобяваше фуния, а фунията почти наподобяваше човешка фигура. Тя се наведе на една страна, после на друга, изправи се, подскочи, изчезна и отново се появи.
— Лиско, вече правим ли нещо? — запита Мокси.
— Едва ли, Мокси, едва ли…
— Лиско, какво представлява тази фуния? — запита Домби.
— Познай де!…
— Фуния! — рече Домби.
— Не.
— Нещо парцалено! — рече Мокси.
— Не.
— Животно! — рече Димби.
— Не.
— Нещо, което се движи! — рече Мокси.
— Движи се, ама какво е?
— Движеща се сила! — избърза Домби.
— Не.
— Нещо много движещо се и подскачащо! — рече Димби.
— Ето че започвамеее! — извика зад дънера Лиско. — Започваме!
— Какво започваме — заинтересува се Димби.
— Да се увличаме! — отвърна Лиско, като раздвижи фигурката.
— Мислиш ли, че това ще ни увлече много? — запита Домби.
— Де да знаеш — извика Лиско. — Познайте де!
Мокси, Димби и Домби заявиха, че се предават, не могат и