Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
не могат да познаят и Мокси на свой ред поиска да му се каже веднага какво именно започват да правят.
— Да ви кажа, и аз не знам какво точно е това — призна, лисичето. — Чувал съм за така наречения куклен театър, било нещо хубаво, и си викам: дали не мога да измисля някой куклен театър?
— Искаш да кажеш ДА ИЗМИСЛИМ! — напомни Мокси.
— Добре де, да измислим.
— Че да измислим — отзова се Мокси. — Щом било хубаво!
— Мисля, че мога да направя какъвто си ща куклен театър, но нямам пиеса — каза тъжно Лиско. — Трябва ми една пиеса.
— Да си намерим — предложи Мокси.
— Да не мислиш, че се намират лесно?
— Добре де — учуди се Мокси, — от какво се правят пиесите?
— От всичко — отвърна Лиско. — Приключения, случки, приказки…. Стоп!
— Какво? — извикаха тримата.
— Никой да не говори!
Димби, Домби и Мокси наведоха глави и замълчаха послушно, знаеха, че в момента идеята е пронизала мисълта на техния приятел, вече се промъква, запълва всяко празно местенце в главата му, набъбва и започва да зрее. От тях се изисква само да мълчат, да не попречат на узряването. Отначало никой не поглеждаше към Лиско, но след една минута Домби повдигна глава. След него повдигна глава и Димби. Както винаги, първият сърбеж се появи по гърба на Домби. Той запристъпва от крак на крак, раздвижи рамене и стисна уста. Това сякаш предизвика сърбеж и по гърба на Димби. Двамата се раздвижиха и това горе-долу бе поносимо, но мина още една минута и започнаха тиковете. Леко податливият към тях Димби изкриви глава и я тръсна надясно. Домби извърши същото движение наляво, но като знаеше, че след половин минута положението ще бъде неудържимо, каза:
— Лиско, хайде!…
— Какво? — учуди се Лиско.
— Мисли по-бързо!…
— Защо?
— Не можем да мълчим… Ще се пукнем!
— А преди малко се състезавахте на мълчание!… Добре, Домби!… Трудно се измислят пиеси, ще драматизираме!
— Като нищо! — рече Димби.
— Нуждая се от една приказка — рече Лиско. — Трябва ми една хубава приказка!
— Защо приказка? — запита Мокси.
— Защото, Мокси, не можеш ли да измислиш пиеса, драматизирай!… Кажете една приказка.
— ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА! — извикаха тримата.
— Така ли? — усмихна се лисичето, а после се натъжи: — Пак Червената шапчица… Все Червената шапчица… Какво ли не са я правили тази шапчица!… Театър, кино, песен, оперета — четири милиарда неща са я правили…
— Ами… и ние.
— По всичко изглежда, че и ние, Мокси… — Лиско изведнъж се оживи: — И така, всички знаем приказката за Червената шапчица. Да си я припомним ли?
— Не!
— Знаем я.
— Кой не я знае!…
— Добре — Лиско вдигна лапа и поиска тишина. — Да видим какво има в приказката… Има една Червена шапчица — момиченце, един вълк, една баба и един ловец, който е извънредно необходим, понеже, ако не се яви накрая да разпори корема на вълка и да го напълни с камъни… не знам дали ме разбирате!…
— Хм!
— Мокси, защо хъмкаш?
— Хм!… Карай да върви!
— Кажи де, кажи пред всички.
— Не мога и не мога да разбера децата — призна Мокси. — В приказката се ядат деца и баби, режат се кореми, пълнят се с камъни и пак…
— Какво пак?
— И пак я разказват.
— Докато има деца, ще има и приказката за Червената шапчица, Мокси… Но други да мислят по това. Ние драматизираме.
— Същата ли ще я правим, или ще изменяме? — запита Димби.
— Както падне — отвърна Лиско. — Ние сме беден театър, нищо си нямаме, нито завеса, нито декори, нито костюми, а и пукната кукла нямаме, но ще пригодим нещо… Например — Лиско се наведе и откъсна чудно хубава маргаритка — какво е това?
— Маргаритка! — извикаха тримата.
— Хубава!
— Чудесна!
— Нежна!
— Не е маргаритка! — усмихна се хитро Лиско. — Кой ще каже какво е?
— Ако това не е маргаритка, аз не съм магаре!
— И все пак не е — настоя Лиско.
— Ти… пак ни въртиш някой номер! — усъмни се Мокси. — Всички виждаме, че е маргаритка.
— Не е!
— Пак е намислил нещо — усъмни се и Домби.
— Казвам ви, че не е маргаритка!
— Добре де, какво е тогава?
— Това е Червената шапчица.
Мокси прихна, посмя се известно време и каза, че Червената шапчица е момиченце с червена шапчица.
Димби допълни, че е хубаво момиченце с кошничка. Домби прибави, че Червената шапчица има червени бузки и сини очи.
Лиско се съгласи:
— Да де!
— Какво „да де“? — запита Мокси.
Лиско издигна маргаритката високо:
— Това е същото… Разгледайте го и ще се съгласите.
— Това ли? — запита скептично Домби.
— Хванете ме да не падна! — извика Мокси.
Лиско издигна цветето още по-високо: