Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Едно делено на две. Осата се опита да си представи написаното:
1 делено на 2
или
1 : 2
или 1/2
Две без едно е равно на едно, мислеше си осата, но едно делено на две? Едно делено на две е равно на половин… Точно така!… На човек се падаше по половин жило, което е нищо, губене на време… Ако ужили единия, другият ще остане без жило… Не върви!… Най-добре е да не си хаби жилото, а да ги разиграе.
Осата се върна отново в боя.
Нападна Димби, отскочи на Домби, върна се на Димби, изненада Домби, появи се зад Димби, озова се фронтално срещу Домби. Димби се търкулна, Домби се търкулна, Димби се изправи, Домби скочи настрана, Димби се преметна и после стана една димбидомбивщина, не ти е работа. Не се разбираше къде е Димби, къде е Домби. Мяркаха се глави, ръце, крака — хлапетата се търкаляха по земята, и то дълго след като осата се бе оттеглила подло по пътя си.
— Добре — поклати глава Мокси. — Много добре!… Хубаво се търкаляте… Този скок ми хареса!… Браво, Домби!… А сега на земята!… Димби, ритай!… Домби, лягай!… Стани!… Легни!… Стани!… Малко встрани!… Браво, момчета!…
Седнали на земята, опрени с цели длани на нея, Димби и Домби дишаха ускорено. Дебеличкият Домби бе като къпан от пот, а Димби се ядосваше, че последното действие бе разиграно пред очите на Мокси, който, без да му мигне окото, ще се раздрънка навсякъде. Да станат, все още не им достигаха силите. Приятелите разтърсиха глави, светът пред очите им се въртеше.
Магарето сякаш схвана това и продължи:
— Аз съм Мокси!… Тук съм, тук!… Добър ден!…
Мълчание.
— И така — продължи магарето — Мокси каза добър ден!..
Мълчание. Учуденото магаре поклати опашка.
— Здравейте, приятели!
Мълчание.
— Ей, какво е станало?… Защо се търкаляхте като топки?… Какво има?… Защо мълчите като… не знам какво?… Като тапи!… Говорете!…
Мълчание.
— На вас говоря!
Мълчание.
— Тогава довиждане! — разсърди се Мокси и тръгна по пътеката.
Димби и Домби припнаха след него, настигнаха го, помолиха му се със знаци да не си отива.
Това изуми магарето съвсем.
— Вижте какво! — разтърси глава то. — Да не би пък… на мен да ми има такова… нещо?… А?… Да не съм нещо болен?… Домби, ела да те пипна!…
Домби се приближи, като непрекъснато и кой знае защо, сочеше устата си.
— Какво? — поиска да знае Мокси. Понеже не разбра нищо, пипна Домби и рече: — Да!… Ти си!… Пипнах те… Интересно, на мен ли ми има нещо, или на вас?… Защото от няколко дни наистина не съм добре — сънувам, че съм кон… Лискоо!
Нищо.
— Лискооо!
— Каквооо? — чу се гласът на лисичето.
— Елаа!… Бързооо!
— Мокси, ти ли викаааш?
— Ела да видиш нещо, което не си виждал!
— Какво нещо?
— Да видиш как са се наредили Димби и Домби!
— Добре ли са се наредили?
— Ще видиш!
Лиско пристигна бързо и веднага обхвана с очи обстановката. Домби непрекъснато се мъчеше да се изправи. Димби вече стоеше полулегнал върху някакъв камък с форма на счупен телевизор. От левия джоб на панталончето му се подаваше крайчецът на изгорял бушон.
— Да викам ли „Бърза помощ“, или да не викам? — запита Лиско.
Мълчание.
— Мокси, какво става тук?
— Не знам — затюхка се Мокси. — Или те, или аз.
— Май че те — предположи Лиско. — Да, по-скоро ТЕ!… Димби…