Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Маргаритката нежна ли е?
— Да — съгласиха се тримата.
— Красива ли е?
— Да.
— Стройна ли е?
— Да.
— Тогава?
Домби се почеса и погледна към Димби. Димби примигаше.
— Май че е така — съгласи се той.
— Има нещо такова — съгласи се и Домби.
Но Мокси се заяде:
— Преди всичко тази маргаритка няма кошничка!
— Кой ти каза? — учуди се Лиско.
— Не виждам ли?
— Не виждаш! — настоя Лиско. — Отвори си очите!
Магарето изгледа накриво първо приятеля си, а после маргаритката.
— Няма кошничка! — рече решително то. — Димби!…
— Кажи, Мокси.
— Домби!…
— Кажи, Мокси!…
— Има ли, или няма?
— Амиии…
— Не го усуквай!… Има ли, или няма?
— Амии, май че има… Има, да!… Домби, нали има?
— Хе! — засмя се Домби. — Хе!… Има, разбира се! Ясно се вижда една полубяла кошничка.
— Точно полубяла! — съгласи се Димби.
— И в нея има нещо — добави Димби.
— Май че нещо за ядене — предположи Димби.
— Къде бе, къде виждате кошничка? — опули се Мокси. —
Полубяла и пълна с ядене!…
— Ето — посочи Домби. — Червената шапчица я държи в ръката си.
— Майчице! — плесна се по челото Мокси. — Сега пък виждат и ръка!… Довиждане!… Нямам работа с вас!…
— Мокси, не ставай глупак! — спря го Лиско.
— Не!… Отивам си!… Ле-ле, мале! Виждат кошнички, пълни с храна!… И ръце!… Майчице, как лъжат!…
— Наужким! — извика рязко Лиско.
Магарето долепи ухо до устата на лисичето:
— Как наужким?
— Фантазирай! — извика в ухото му Лиско. — То си няма, но ти си мисли, че има!… Наужким, разбираш ли?
— Аааа! — поклати глава Мокси. — Охоо! — раздвижи ушите си той. — Наужким! — примигна Мокси. — Така може!
Всички си отдъхнаха.
— Но защо полубяла? — поиска да знае магарето.
— Добре — съгласи се Лиско, — ТИ каква я виждаш?
— Аз я виждам… Виждам я…. Какво виждам?… Личи си направо, че кошничката е белезникава!…
— Приема се! — провикна се Лиско и отново вдигна маргаритката. — Това е Червената шапчица с една белезникава кошничка, в която носи храна на баба си!
— Така! — съгласиха се тримата.
— Сега ни трябва един вълк — продължи Лиско. — Виждате колко много ни трябва, за да си направим една хубава Червена шапчица и един хубав куклен театър… Ето защо предлагам да намерим един кръвожаден пън, който да играе ролята на кръвожадния вълк!… Пръснете се да потърсим някой кръвожаден пън!…
— Сега пък пън! — рече неодобрително Мокси. — И то не какъв да е, а кръвожаден… Искам да знам какво разбираш под кръвожаден пън?
— Много лесно бе, Мокси — отвърна Лиско. — Ще потърсим някой пън, който да наподобява вълк. Затова пънът трябва да бъде кръвожаден… Челюстите му — триони, а зъбите му — пирони, със уста съвсем голяма, като най-дълбока яма… Търсим пън звероподобен, за игра да е удобен — да не хапе, да не гони и реве…
да е пън,
но да играе
той добре.
Мелодията на песента се появи внезапно, те я чуха изведнъж, но първи я схвана Лиско, след него Димби, после Домби и накрая, макар и последен, Мокси разбра, че тъй като правят театър, трябва да търсят и да пеят.
Запяха и затърсиха. Никой не виждаше никого, но всеки чуваше всекиго. По едно време Лиско и Мокси се сблъскаха в най-гъстата част на гората.
МОКСИ: Лиско, какво търсихме — кръвожаден или коравосърдечен?
ЛИСКО: Кръвожаден.
МОКСИ: Точно така. Правилно съм го хвърлил.
ЛИСКО: Какво си хвърлил?
МОКСИ: Намерих един коравосърдечен пън, но си спомних, че търсим кръвожаден, и го хвърлих.
По тревата лежаха много пънове и пънчета с различни форми, всеки от тях приличаше на нещо, затова търсачите ги вдигаха, оглеждаха ги и ги захвърляха; всеки вдигаше хвърления преди малко пън от другаря му и на своя ред го захвърляше, но все пак, когато се събраха на полянката пред Големия Легнал Дънер, четиримата струпаха поне сто пъна, пънчета и други дребосъци, а после изпълниха финала на песента:
ДИМБИ (навежда се и взима пънче от купчината): Това става ли?
ЛИСКО (разглежда пънчето): Не, за вълк това е много фино.
ДОМБИ (показва своята находка): Това е може би добре?
ЛИСКО (оглежда го и го захвърля): Не вълк е туй. а ПИАНИНО.
ДОМБИ: Какво е ПИАНИНО?
ЛИСКО (небрежно): Музикален инструмент. Казах го заради римата… (после отново в мерена реч) И моят пън е много нежен, ще бъде вълк добър, прилежен, с усмивка и душа голяма, неподходящ за нашта драма!… Мокси, да видя!… (Разглежда находката на Мокси.) Ей, Мокси, браво бе, момче!… Намерил си такова нещо, с прилика явна, сякаш вещо създадено е от човек. Глава е туй вълкоподобна, със изражение злокобно — крака, опашка, нос, уши и злобно гледащи очи!… Не е туй вещ обикновена, а зъл герой за нашта сцена!… Поздравявам те!…