Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Втората част от дяволската трева се използва за летене — каза той, когато свърших. — Мехлемът само не е достатъчен. Моят благодетел казваше, че коренът е, който дава насока и мъдрост, и той е причината за летенето. Като научиш повече и го взимаш често, за да летиш, ще започнеш да виждаш всичко с голяма яснота. Можеш да се носиш из въздуха стотици мили, за да видиш какво става на което място пожелаеш, или да нанесеш фатален удар на враговете си надалече. Като станеш близък с дяволската трева, тя ще те научи как да правиш такива неща. Например тя вече те е научила как да сменяш посоката. По същия начин ще те научи на невъобразими неща.
— Какви например, дон Хуан?
— Това не мога да ти кажа. Всеки човек е различен. Моят благодетел никога не ми е казвал какво е научил той. Казваше ми как да действам, но никога какво е видял. Това е нещо лично.
— Но аз ти казвам всичко, което виждам, дон Хуан.
— Сега го правиш. По-късно няма. Следващия път, когато вземеш дяволската трева, ще го направиш сам, край своите растения, защото там и ще се приземиш, край растенията си. Запомни това. Ето защо сега аз отидох да те търся при моите растения.
Той не каза нищо повече и аз заспах. Когато се събудих вечерта, почувствах се ободрен. По някаква причина излъчвах един вид физическо доволство. Бях щастлив, удовлетворен. Дон Хуан ме попита:
— Хареса ли ти нощта? Или тя беше страшна? Казах му, че нощта беше наистина великолепна.
— А твоето главоболие? Беше ли много лошо? — попита той.
— Главоболието беше силно като всички останали усещания. Това беше най-лошата болка, която съм изпитвал някога — казах аз.
— Това ще те накара ли да се въздържаш от желанието отново да вкусиш силата на дяволската трева?
— Не знам. Сега не желая, но по-късно може би. Наистина не знам, дон Хуан.
Имаше един въпрос, който исках да му задам. Знаех, че том ще го избегне, затова чаках той да спомене предмета. Чаках цял ден. Накрая, преди да си тръгна тази вечер, го попитах:
— Аз наистина ли летях, дон Хуан?
— Нали ти ми каза така?
— Знам, дон Хуан, искам да кажа, моето тяло ли летя? Излетях ли като птица?
— Винаги ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря. Ти летя. Това е, за което се използва втората част от дяволската трева. Като вземеш още от нея, ти ще се научиш да летиш съвършено. Това не е проста работа. Човек лети с помощта на втората част от дяволската трева. Това е всичко, което мога да ти кажа. Това, което искаш да знаеш, няма значение. Птиците летят като птици и човекът, взел дяволска трева, лети така (el enyerbado vuela asi).
— Така, като птиците? (Asi como los pajaros?)
— Не, той лети като човек, който е взел тревата (No, asi como los enyerbados).
— Тогава аз в действителност не съм летял, дон Хуан. Летял съм в своето въображение, само в съзнанието си. Къде беше моето тяло?
— В храстите — отговори той язвително, но незабавно избухна в смях. — Проблемът при теб е, че разбираш нещата само по един начин. Ти не смяташ, че човек лети, а пък един брухо може да измине хиляди мили за една секунда, за да види какво става. Той може да нанесе удар на своите врагове на далечни разстояния. Така че лети ли той, или не?
— Виж, дон Хуан, ти и аз сме различно ориентирани. Да си представим, заради самия спор, че един от моите състуденти е бил тук с мен, когато взех дяволската трева. Би ли могъл да ме види как летя?
— Ето те пак с твоите въпроси — какво би станало, ако… Безполезно е да се говори по този начин. Ако твоят приятел, или който и да е друг, вземе втората част от тревата, това, което ще може да прави, е да лети. Ако той просто те беше гледал, можеше да те види да летиш, можеше и да не те види. Това зависи от човека.
— Но това, което искам да кажа, дон Хуан, е, че ако ти и аз гледаме птица и видим, че лети, ние установяваме, че тя лети. Но ако двама от моите приятели ме бяха видели да летя снощи, щяха ли да установят те, че летя?
— Е, може би щяха. Ти установяваш, че птиците летят, защото си ги виждал да летят. Летенето е нещо обичайно за птиците. Но ти няма да установиш други неща, които птиците правят, защото никога не си виждал птици да ги правят. Ако твоите приятели знаят за хора, които летят с дяволската трева, тогава щяха да установят.
— Да го кажем по друг начин, дон Хуан. Това, което исках да кажа, е, че ако бях се завързал за една скала с тежка верига, щях да летя по същия начин, защото тялото ми няма нищо общо с моето летене.
Дон Хуан ме погледна невярвайки:
— Ако се завържеш за скала — каза той, — страхувам се, че ще трябва да летиш, носейки скалата заедно с тежката верига.