Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Четвъртък, 27 юни 1963
— Добре е първо да изпиташ дяволската трева, преди напълно да поемеш по нейния път — каза дои Хуан.
— Как се изпитва тя, дон Хуан?
— Трябва да опиташ друга магия с гущерите. Имаш всичко необходимо, за да им зададеш още един въпрос, този път без моя помощ.
— Много ли е необходимо да направя тази магия, дон Хуан?
— Това е най-добрият начин да изпиташ чувствата на дяволската трева към тебе. Тя постоянно те изпитва, тъй че справедливо е ти също да я изпиташ и ако някъде по нейния път усетиш, че по някаква причина не бива да продължаващ, тогава просто трябва да спреш.
Събота, 29 юни 1963
Повдигнах въпроса за дяволската трева. Исках дон Хуан да ми каже повече за нея и все пак не исках да бъда ангажиран да участвам.
— Втората част се използва само за гадаене, така ли е, дон Хуан? — попитах, за да подхвана разговор.
— Не само за гадаене. Човек учи магията с гущерите с помощта на втората част и в същото време той изпитва дяволската трева. Но всъщност втората част се използва за други цели. Магията с гущерите е само началото.
— Тогава за какво се използва тя, дон Хуан? Той не отговори. Рязко смени темата и ме попита колко големи са растенията Datura, растящи около моето. Показах с ръце. Дон Хуан каза:
— Научих те как да различаваш мъжко от женско. Сега иди при твоите растения и ми донеси и двете. Иди първо при старото си растение и разгледай добре вадата, издълбана от дъжда. Досега водата трябва да е отнесла семената надалече. Виж браздите (zanjitas), получени при оттичането, и по тях определи посоката на течението. После намери растението, което е израснало най-далече от твоето растение. Всичката дяволска трева, която расте помежду им, е твоя. По-късно, когато даде семена, ти може да разшириш твоята територия, следвайки пътя на вадата от всяко растение.
Той ми даде точни указания как да се сдобия със сечиво. След това ми каза, че отсичането на корена трябва да бъде извършено по следния начин. Първо, трябва да избера растението, което искам да отсека, и да разчистя почвата около мястото, където коренът се съединява със стъблото. Второ, трябва да повторя абсолютно същия танц, който бях изпълнил, когато засаждах корена. Трето, трябва да отсека стъблото, а корена да оставя в земята. Последната стъпка е да изкопая шестнайсет инча от корена.
Той ме предупреди да не говоря, нито пък да разкривам някакви чувства по време на това действие.
— Трябва да носиш две парчета плат — каза той. — Простри ги на земята и постави растенията в тях. После ги нарежи на части и ги нареди едно върху друго. Редът ще определиш сам, но трябва да го помниш, защото трябва винаги да го спазваш. Донеси ми растенията веднага, щом ги вземеш.
Събота, 6 юли 1963
В понеделник, 1 юли, отрязах растенията Datura, които дон Хуан беше поискал. Изчаках, докато стана доста тъмно, за да изпълня танца около растенията, защото не исках някой да ме види. Бях твърде неспокоен. Сигурен бях, че някой ще види странните ми действия. Предварително бях избрал растенията, които реших, че са мъжко и женско. Трябваше да отрежа по шестнайсет инча от корена на всяко едно, а копаенето до тази дълбочина с дървена пръчка не беше лесна работа. Отне ми часове. Трябваше да довърша работата при пълна тъмнина и когато бях готов да ги отрежа, се наложи да използвам фенерче. Първоначалното ми безпокойство, че някой ще ме види, беше нищожно в сравнение със страха, че някой ще съзре светлината в храстите.
Отнесох растенията в къщата на дон Хуан във вторник, 2 юли. Той разтвори вързопите и прегледа растенията. Каза, че все пак трябва да ми даде семената от своите растения. Бутна хавана към мен. Взе един стъклен буркан и изпразни съдържанието му — изсушени слепени семена, в хавана.
Попитах го какви са те и той ми каза, че това са семена, проядени от житояди. Сред семената имаше доста буболечки — малки житояди, черни на цвят. Той каза, че това са специални буболечки и че трябва да ги извадим и да ги сложим в отделен буркан.
Подаде ми друг буркан, пълен до една трета със също такива житояди. Бурканът беше запушен с парче хартия, за да не избягат.
— Следващия път ще трябва да използваш буболечките от твоите собствени растения — каза дон Хуан. — Това, което трябва да направиш, е да отрежеш семенниците, които имат малки дупчици. Те са пълни с буболечки. Отвори семенника и остържи всичко в буркан. Събери шепа буболечки и ги сложи в друг съд. Отнасяй се с тях грубо, не бъди внимателен и деликатен. Отмери една шепа от слепените семена, които буболечките са прояли, и една шепа прах от самите тях, а останалото зарови на което и да е място в тази посока (тук той посочи на югозапад) от своето растение. След това събери хубави сухи семена и ги прибери отделно. Можеш да събереш всички, които искаш. Винаги можеш да ги използваш. Добре е там да извадиш семенниците, така че да можеш да заровиш всичко наведнъж.