Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
7
Събирането НА СЪСТАВКИТЕ и приготвянето им като смес за пушене заключва едногодишен цикъл. Първата година дон Хуан ме научи на процедурата. През декември 1962, втората година, когато цикълът беше подновен, дон Хуан само ме напътстваше — аз сам събрах съставките, приготвих ги и ги прибрах до следващата година.
През декември 1963 за трети път започна нов цикъл. След това дон Хуан ми показа как да комбинирам изсушените съставки, които бях събрал и приготвил предишната година. Той сложи сместа за пушене в малка кожена торбичка и ние отново се отправихме да събираме отделните компоненти за следващата година. През годината, която измина между двете събирания, дон Хуан рядко споменаваше „малкия дим“. Все пак винаги, когато отивах да го видя той ми даваше да подържа неговата лула и процедурата на „сближаване“ с лулата се развиваше по начина, който той беше описал. Той слагаше лулата в ръцете ми много бавно. Изискваше абсолютно и внимателно концентриране върху това действие и ми даваше много подробни указания. Той казваше, че всяко неумело бърникане на лулата незабавно би довело до неговдта смърт.
Веднага след като бяхме приключили третото събиране и подготвителния цикъл, дон Хуан започна да говори за дима като съюзник — за първи път след повече от година.
Понеделник, 23 декември 1963
Връщахме се с колата у тях след събиране на някои жълти цветя за сместа. Те бяха една от необходимите съставки. Отбелязах, че тази година не следваме същия ред при събирането на съставките, както миналата. Той каза, че димът не е капризен или дребнав като дяволската трева. За дима редът на събиране не е важен. Всичко, което се изисква, е човекът, който използва сместа, да е точен и прецизен.
Попитах дон Хуан какво ще правим със сместа, която той беше приготвил и ми беше дал да пазя. Той отговори, че тя е моя, и добави, че трябва да я използвам възможно най-скоро. Попитах колко от нея е необходимо всеки път. Малката торбичка, която ми беше дал, съдържаше приблизителни три пъти количеството, което побира малка кесия за тютюн. Той ми каза, че ще трябва да използвам цялото количество в моята торбичка за една година, а от колко се нуждая всеки път, когато пуша, е личен въпрос.
Исках да знам какво би станало, ако никога не свърша торбичката. Дон Хуан каза, че нищо няма да стане. Димът не изисква нищо. Той самият вече нямал нужда да пуши, но въпреки това правел смес всяка година. След това се поправи и каза, че рядко трябвало да пуши. Попитах го какво прави с неизползваната смес, но той не отговори. Каза само, че сместа вече не е добра, ако не се използва до една година.
По този въпрос навлязохме в дълъг спор. Не формулирах въпросите си точно и неговите отговори изглеждаха неясни. Исках да знам дали сместа би загубила своите халюциногенни свойства или сила след една година, правейки по този начин едногодишния цикъл необходим; но той подчерта, че сместа никога не губи своята сила. Той каза, че единственото нещо, което става, е, че човек вече няма нужда от нея, защото е направил нов запас. Той трябва да се отърве от останалата смес по специфичен начин, който дои Хуан не искаше да ми разкрие засега.
Вторник, 24 декември 1963
— Ти каза, дон Хуан, че не трябва да пушиш повече.
— Да. Тъй като димът е мой съюзник, аз вече нямам нужда да пуша. Аз мога да го повикам винаги и навсякъде.
— Искаш да кажеш, че той идва при теб, дори ако не пушиш?
— Искам да кажа, че аз свободно отивам при него.
— Ще мога ли и аз да правя това?
— Ако успееш да го направиш свой съюзник, ще можеш.
Вторник, 31 декември 1963
В четвъртък на 26 декември имах първото си преживяване със съюзника на дон Хуан — дима. Цял ден карах дои Хуан с колата наоколо, върших дребни неща за него. Върнахме се в къщата му късно следобед. Подхвърлих, че цял ден не сме яли нищо, но той остана напълно безразличен. Вместо това ми заговори, че за мен е наложително да стана близък с дима. Каза, че сам трябва да го изпитам, за да разбера колко важен е той като съюзник.
Без да ми даде възможност да кажа нещо, дон Хуан ми заяви, че веднага ще запали своята лула за мен. Опитах се да го разубедя, твърдейки, че не вярвам да съм готов. Казах му, че смятам, че не съм боравил достатъчно дълго с лулата. Но той каза, че не ми е останало много време да уча и че трябва да използвам лулата много скоро. Той извади лулата от торбичката и я погали. Аз седнах на пода до него и неистово се опитвах да се разболея и да припадна — да направя каквото и да е, за да отложа тази неизбежна стъпка.