Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
След това дои Хуан ми каза да стрия първо слепените семена, след това яйцата на житоядите и накрая хубавите сухи семена.
Когато всички бяха стрити до фин прах, дои Хуан взе парчетата от Datura, които бях отрязал и сложил на куп. Той отдели мъжкия корен и го зави внимателно в парче плат. Подаде ми другото и ми каза да нарежа всичко на малки парчета, да ги смачкам добре и след това да сложа всичко в гърне. Каза, че трябва да ги мачкам в същия ред, по който съм ги редил.
След като свърших, той ми каза да налея пълна чаша кипяща вода в гърнето, да разбъркам всичко, а след това да добавя още две чаши. Подаде ми гладко оформена пръчка от кост. Разбърках с нея сместа и сложих гърнето на огъня. След това той каза, че трябва да приготвим корена, а за това се нуждаем от по-голям хаван, защото мъжкото растение изобщо не трябва да бъде рязано. Отидохме зад къщата. Той беше приготвил хавана и аз се захванах да мачкам корена по познатия начин. Оставихме корена да кисне във вода, изложен на нощния въздух, и влязохме в къщата.
Той ми каза да наглеждам сместа в гърнето. Трябваше да я оставя да ври, докато се сгъсти така, че да стане трудна за разбъркване. След това той легна на рогозката и заспа. Кашата беше вряла най-малко час, когато забелязах, че става все по-трудно и по-трудно да се разбърква. Прецених, че вече е готова и я отдръпнах от огъня. Оставих съда в мрежа под стряхата и си легнах.
Събудих се, когато дон Хуан стана. Слънцето светеше в ясното небе. Беше горещ, сух ден. Дон Хуан отново отбеляза, че е сигурен, че дяволската трева ме харесва.
Продължихме да обработваме корена и в края на деня имахме порядъчно количество жълтеникава субстанция на дъното на съда. Дон Хуан изля водата над утайката. Помислих, че това е края на процедурата, но той отново напълни съда с кипяща вода.
Той свали гърнето с кашата изпод стряхата. Сместа изглеждаше почти изсъхнала. Внесе гърнето в къщата, внимателно го постави на пода, седна и заговори:
— Моят благодетел ми е казвал, че е допустимо сместа да се разбърка със свинска мас. Така и ще направим. Моят благодетел го разбърка с мас за мен, но както вече казах, никога не съм обичал особено растението и никога не направих истински опит да го обикна. Моят благодетел ми е казвал, че за най-добри резултати — за тези, които наистина искат да подчинят силата — най-правилно е да се използва мас от глиган. Мазнината от корема е най-добра. Но ти сам трябва да избереш. Съдбата ще реши дали да приемеш дяволската трева за съюзник. В този случай бих те посъветвал, както моят благодетел ме посъветва, да уловиш глиган и да извлечеш мазнината от корема (sebo de tripa). Едно време, когато дяволската трева е било най-доброто, брухо са ходели на специални ловни походи, за да доставят мазнина от глигани. Те търсели най-големите и най-силните мъжкари. Имали специална магия за глигани. Те извличали от тях особена сила, толкова особена, че дори и в ония дни не било за вярване. Но тази сила вече я няма. Не зная нищо за нея. Може би самата трева ще те научи на всичко това.
Дон Хуан сложи шепа мас в съда с изсъхналата каша и изстърга маста, останала върху лявата му ръка, о ръба на гърнето. Каза ми да бъркам съдържанието, докато то стане гладко и напълно размесено.
Разбивах сместа почти три часа. Дон Хуан я разглеждаше отвреме навреме и преценяваше, че още не е готова. Накрая изглеждаше доволен. Въздухът, навлязъл при разбиването на тестото, му беше придал светлосив цвят и консистенция на желе. Той окачи съда под покрива. Каза, че го оставя там до следващия ден, защото приготвянето на втората част ще отнеме два дни. Предупреди ме да не ям нищо. Можех само да пия вода.
Следващия ден, четвъртък, 4 юли, дон Хуан ми нареди да прецедя сместа четири пъти. До последното изливане на водата беше станало почти тъмно. Седнахме на верандата. Той сложи двата съда пред себе си. Екстрактът от корена беше само една чаена лъжичка белезникава скорбяла. Той я сложи в чаша и добави вода. Разклати чашата с ръка, за да се разтвори субстанцията, и след това ми я подаде. Каза ми да изпия всичко. Изпих го бързо, след това сложих чашата на пода и тежко се отпуснах назад. Сърцето ми започна да блъска. Имах чувството, че не мога да дишам.
Дон Хуан ми нареди да сваля всичките си дрехи. Попитах го защо и той каза, че трябва да се натрия с тесто. Поколебах се. Не знаех дали да се съблека. Дон Хуан ме подкани да побързам. Каза, че няма време за мотаене. Свалих всичките си дрехи.