Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
„Какво имаш предвид под роднини?“, попитах аз.
„Споделената енергия създава родствена връзка“, отвърна той. „Енергията е като кръвта.“
Не бях в състояние да кажа каквото и да е. Прониза ме страх.
„Страхът е нещо, което липсва в тукашния свят“, заяви пратеникът, и това беше единственото невярно твърдение.
Тук сънуването приключи. Бях така шокиран от яркостта на преживяването и от впечатляващата яснота и последователност, с които се отличаваха думите на пратеника, че нямах търпение да разкажа на дон Хуан за тази случка. Останах изненадан и разстроен от факта, че той не искаше да ме изслуша. И макар че не ми го каза, стори ми се, че според него всичко това беше плод на склонността ми да се увличам до самозабрава.
— Защо се държиш с мен по такъв начин? — попитах аз. — Недоволен ли си от мен?
— Не че не съм доволен — отвърна той. — Проблемът е, че просто не мога да говоря за тази част от твоето сънуване. В дадения случай ти си напълно сам. Аз съм ти казал, че неорганичните същества са реални. Сега сам откриваш потвърждението на думите ми. Но какво ще правиш с това откритие, си е твоя работа и ничия друга. Някой ден ще разбереш защо стоя настрана от тези неща.
— Нищо ли не можеш да ми кажеш във връзка с този сън? — упорствах аз.
— Мога да ти кажа само, че това не е било сън. Било е пътуване в неизвестността. Едно необходимо пътуване, бих добавил, а освен това и крайно лично.
Тогава той смени темата и заговори по други въпроси от своето учение.
От този ден нататък, въпреки страха, който изпитвах, и нежеланието на дон Хуан да ми даде съвет, започнах редовно да пътувам насън до онзи гъбест свят. Много бързо установих, че колкото по-голяма беше способността ми да наблюдавам елементите на сънищата си, толкова по-лесно ми се удаваше да изолирам скаутите. Когато намирах за добре да ги приема като чужда енергия, те се задържаха в зрителното ми поле за кратко време. Когато предпочитах да ги превърна в привидно познати обекти, оставаха за по-дълго, като безразборно променяха формата си. Но щом се отправех след тях, изказвайки високо намерението си да ги следвам, скаутите действително пренасяха сънното ми внимание до един свят, който надхвърляше нормалното ми въображение.
Дон Хуан ми беше казал, че неорганичните същества винаги са настроени да обучават. Само не ми беше обяснил, че тъкмо сънуването е предметът на тяхното обучение. Според неговите думи, сънният пратеник, благодарение на гласа си, представляваше идеалната свръзка между техния свят и нашия. Пратеникът, както установих, можеше да говори не само като учител, но и като най-изкусен търговец. Той не пропускаше нито един удобен случай, за да ми изтъкне предимствата на своя свят. От този глас обаче получих и някои безценни знания във връзка със сънуването. Докато слушах думите му, разбрах защо древните магьосници са проявили предпочитания към конкретните методи на действие.
„За да постигнеш съвършен резултат при сънуването, трябва най-напред да спреш вътрешния си диалог“, каза той веднъж. „Най-лесно ще ти се удаде да го спреш, ако сложиш между пръстите си няколко кварцови кристала, дълги шест-седем сантиметра, или няколко гладки, плоски речни камъчета, а после свиеш леко пръсти и стиснеш с тях кристалите или камъчетата.“
Според пратеника същата работа биха могли да свършат и метални болтове, стига да са като пръстите на дължина и дебелина. Методът се изразяваше в това, да стискаш поне три тънки предмета между пръстите на двете ръце и да създаваш по този начин почти болезнено напрежение в ръцете си. Това напрежение имаше странната способност да прекратява вътрешния диалог. Пратеникът определено отдаваше предпочитания на кварцовите кристали; по неговите думи, те давали най-добри резултати, макар че човек можел да си служи с всякакъв материал, след като е натрупал опит.
„Заспиването в миг на пълен покой гарантира едно идеално навлизане в сънуването“, каза гласът веднъж, „а също така води и до укрепване на сънното внимание.“
„Оънувачите би трябвало да носят златен пръстен“, посъветва ме той при друг случай, „като най-добре е той да им стяга малко.“
Обяснението на пратеника беше, че един такъв пръстен служи като мост, благодарение на който човек може да изплува от сънуването в ежедневния свят, или да се потопи от ежедневното ниво на съзнание в царството на неорганичните същества.
„Как точно става това?“, попитах аз. Не бях разбрал значението на думите му.
„Мостът се спуска вследствие на допира на пръстите до пръстена“, отвърна пратеникът. „Когато един сънубач идва тук с пръстен, този пръстен привлича енергията на моя свят и я задържа; В случай на нужда тя отново пренася сънувача тук чрез пръстена, който я излъчва в пръстите му. Натискът на пръстена с еднакъв успех може да осигури завръщането на сънувача в неговия свят, понеже създава едно постоянно и познато усещане на пръста му.“