Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Ти можеш да виждаш. — Гласът й прозвуча отначало безразличен, а после развълнуван от неговото щастие. — Бог те е благословил, Уилям! Ти можеш да виждаш! — Тя иритегли с ръце главата му до своята и го целуна по устата. Ръцете й се намокриха — Сълзи?
Той допря бузата си до нейната, докато тя стоеше в недоумение. Имаше моменти, когато се отчайваше от своето съществувание.
Уилям стоеше до нея и плачеше. Начинът, по който плачеше, я изненада. Не ридаеше, раменете му не потрепваха. Стоеше мълчалив, а сълзите се стичаха по бузите му. Изпитваше болка, сякаш всяка сълза представляваше капка кръв от сърцето му.
За своя изненада тя откри, че сълзите му причиняваха болка и на нея. Кога друг път някой бе плакал за нея? От смъртта на майка й родителските грижи бяха дар, с който тя даряваше другите, но който никога не получи. Сега този мъж, суров и силен, войн в истинския смисъл на думата, плачеше за нея. Това я развълнува повече от първата й егоистична реакция. С разтреперани ръце тя приглади разпиляната по челото му коса, прокашля се и попита:
— Защо плачеш?
Не й отговори, само я погали по коляното, после я прегърна през кръста. Опита се да я разбере, да почувства мъката й.
Ръката й стана по-силна.
— Наистина аз те учех, че слепотата ни ограничава дотолкова, доколкото ние й позволяваме.
— Не… е… това.
— Какво е тогава?
— Аз бях сквернословен рицар.
— Е, аз не зная.
— Глупав злосторник.
— Нищо такова…
— Долен горделив празноглавец.
Той замлъкна, но тя не каза нищо.
— Няма ли да възразиш?
— Не — отговори тя замислено. — Самоунижението облекчава.
Изведнъж почувства огромна обида, а после си спомни за своята грубост и се приведе към нея.
— Ти имаш сигурен начин да накараш един мъж да се почувства унизен. Като си спомня за всички онези подигравки, които отправих към лейди Сора, към нейната възраст, към неразбирането на моето състояние, защото тя може да вижда, ми се ще да се самонакажа.
— Всъщност ти не ми се подиграваше, ти ме предизвикваше. Има разлика. За жена в напреднала възраст това ще бъде ласкателство. За мен… — Тя си спомни всичките онези празни години в къщата на Тибълд, пренебрегвана от всеки достоен мъж, подигравана заради нейния недъг. Или как й предлагаха да отиде в леглото на някой рицар с арогантното внушение, че трябва да му бъде благодарна.
— За мен твоето предизвикателство беше доброта.
За неин ужас, гласът й трепна от вълнение и той я притисна по-силно. С дрезгав глас Уилям каза:
— Бях жесток към теб, крещях ти, бях груб.
Изненадана, Сора се засмя.
— Така ли? Какво специално има в мен? Ти крещеше на всеки в твоя дом, нараняваше сина си, обиждаше баща си.
— Не съм! — реагира остро той.
— И това са хората, на които ти наистина държиш — продължи тя, сякаш не беше чула неговия протест. — С това аз бях истински поласкана.
— Поласкана!
— Да. Това ме правеше част от семейството. Ако не ми крещеше, щях да си помисля, ме не ме харесваш.
— Жено! — избухна той, отново изгубил търпение. — Млъкни и ме изслушай. Аз не крещя и не съм груб, и определено няма повече да бъде груб към теб!
— Разбира се — засмя се тя, а той със стенание положи глава на гърдите й.
— Ти си една порочна жена.
— Глупава злосторничка? — подсказа му тя, опитвайки се да потисне чувството си за хумор, което заплашваше да сведе здравия й разум до обикновена веселост.
— Най-малко — съгласи се той мрачно.
— Не съм. Но аз съм онова, за което се безпокоеше Брони.
Гласът й притихна похотливо, но мислите й бяха другаде.
— Бих желал да престанеш да се смееш — каза й той с глас, изпълнен с възмущение. — Чувствам как твоята похотливост се мъчи да излезе и този невинен израз на лицето ти не може да измами дори монах.
На лицето й бързо се появи нежна усмивка и той изръмжа:
— Винаги съм се чудил как изглежда Сора, монахинята. Сега вече зная.
— Аз не съм монахиня — възмути се тя. — И ми омръзна да ме сравняваш с монахиня.
— Повярвай ми, любов моя, зная, че не си монахиня. Никой не знае това по-добре от мен. Аз съм свидетел, че си лишена от добродетелта на една монахиня.
Сора почувства как лицето му се доближава до нейното.
— Аз не само зная, че не си монахиня, но с простия акт на… отнех всичките ти шансове да станеш друго освен една разкаяла се монахиня. — Той спря, а дъхът му пробягна по лицето й и устните й се приготвиха в очакване. — Какво имаше предвид като намекна за безпокойството на Брони?
— Аз съм от онзи вид жени, за които говорят свещениците и предупреждават мъжете да се пазят.