Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Трябва… да се отделя за малко — каза тя, като изпрати дълъг поглед към гъстите храсти, които обграждаха лагера. — Няма да се бавя.
— Ще те пазя — предложи Дрейк, помагайки й да стане.
— Не, благодаря — отсече Рейвън и се скри зад близките храсти.
Дрейк се изсмя и отиде да се приготви за тръгване. Поради някаква причина му харесваше да дразни Рейвън. Беше ужасно докачлива, същински таралеж, а той би дал половината от богатството си, само да можеше да се пъхне под бодлите и да достигне цветето, което тя му отказваше.
Пристигнаха в Уиндхърст след пет дни. Рейвън беше изтощена. Бяха яздили бързо и продължително, от зори чак до смрачаване почти през цялото време и Рейвън се надяваше дълго да не й се налага да се качва на кон.
Когато Рейвън зърна за първи път Уиндхърст и суровите, брулени от вятъра, отвесни брегове, над които беше построен, сърцето й едва ли не слезе в петите. Беше много по-запуснато, отколкото беше си го представяла. Вятърът носеше над земята прах и кълба от мъгли. Замъкът изглеждаше забравен и изоставен, разхвърляни стари зидове, стърчащи като стражи над бурното море и тясната пясъчна ивица по брега. Сърдити пурпурни облаци се трупаха над главите им. Небето беше заплашително тъмно и от това кулата изглеждаше враждебна, почти плашеща. Суровият вятър развяваше наметалата на воините. Ревът на прибоя, който се разбиваше в скалите под брега, беше почти оглушителен.
Външната стена на замъка лежеше в руини, но по някакво чудо вътрешната стена бе запазена, макар че на някои места се беше срутила под собствената си тежест.
— Ето ни у дома — извика Дрейк да казва с известна гордост, която озадачи Рейвън при вида на руините пред тях.
Дрейк подкара Зевс напред. Дръпна юздите пред външната стена и се загледа мрачно в съборените камъни и унищожената мазилка. Рейвън го следваше отблизо, докато той заобикаляше развалините и влизаше във вътрешния двор. Мястото за турнири, сега обрасло с бурени и прещип, изглеждаше така, сякаш не е било използвано от десетилетия.
Заваля студен дъжд и от това Рейвън се почувства още по-зле. Тя дръпна качулката над главата си. Дрейк, който като че ли въобще не забелязваше дъжда и студа, премина през добре запазената двойна кула на входа и влезе във вътрешния двор. Рейвън отново усети чувството за откъснатост и самота, когато погледна към пустия двор, където някога бе кипял живот. Загледа се в постройката, чийто остър покрив се беше срутил, и помисли, че това може би е кухня. Другите постройки, може би житница, казарми и складове, също отчаяно се нуждаеха от поправка. Конюшнята, жилищата на конярите над нея и ковачницата изглеждаха изоставени и забравени, свити край рушащата се вътрешна стена.
Рейвън донякъде се ободри от вида на главната кула. Въпреки годините запустение тя стоеше гордо изправена и почти непокътната, а четирите й малки кулички ясно се очертаваха на фона на потискащото тъмно небе, озарявано от светкавици.
— Един ден Уиндхърст отново ще стане великолепен — зарече се Дрейк, повече на себе си, отколкото на своите оглушени от вятъра спътници.
Сър Джон му подаде факла. Той я пое с една ръка, а с другата хвана Рейвън за лакътя.
— Ела, милейди. Ще огледаме ли заедно моите владения?
Рейвън бе любопитна и се остави той да я води нагоре по стълбите и в кулата. Две тежки, белязани от времето, врати, обковани с желязо, запречваха пътя им и Дрейк се дръпна назад, докато двама мъже ги отваряха. Кожените панти изскърцаха жално, но се поддадоха под човешката упоритост. Рейвън отстъпи, задушена от отвратителната воня на гнилоч и нечистотии, и затисна нос с наметалото си.
— Да, ужасно е — съгласи се Дрейк, — ще е нужна усилена работа. Утре ще наема прислужници и работници да разчистят кулата. Байдфорд е голямо село, там ще има всичко, от което се нуждаем.
Рейвън остана отвън, докато Дрейк разглеждаше стаите и нишите на долния етаж.
— Да погледнем ли горните стаи?
— Ще почакам тук — отстъпи назад Рейвън, понеже гледката никак не й харесваше.
— Дрейк — извика сър Джон, който влизаше в двора. — Войнишките помещения не са чак толкова лоши, колкото изглеждат отвън. Хората могат да се настанят там, докато другото се поправи. Намерих оръжейницата и ковачницата. Почти са непокътнати и ще трябва само малко да се стегнат.
— Рейвън и аз ще отидем да видим стаите на горния етаж. Може да стават за живеене. Ще дойдеш ли с нас?
— Не. Мислех да отида до селото, ей там долу, на брега. Надявам се да донеса и храна за вечеря.